5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
[населено място], 24.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 3866 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
С въззивно определение на Варненския апелативен съд, ГО, № 320/19.05.2014 г. по в.ч.гр.д. № 250/2014 г., е потвърдено определение № 1137 от 17.04.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 127/2014 г., с което е прекратено производството по делото по предявените искове от Б. Г. Б. от [населено място] срещу И. Б. Б., Б. Б. Б. и майка им Б. Н. Г., всички от [населено място], за обявяване нищожността на дарението по нот. акт № 13, т. ХХVІІІ, д. № 10136/1994 г. на Варненския нотариус, основана на твърдение за липса на основание, противоречие с добрите нрави и привидност и е върната исковата му молба, поради недопустимост на предявените искове заради наличие на сила на пресъдено нещо спрямо първите две ответници и липса на пасивна процесуална легитимация за третата ответница.
Недоволен от определението на Варненския апелативен съд е жалбоподателят ищец Б. Г. Б. от [населено място], който чрез служебно назначения му защитник адв. М. В. от АК-В., го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.
В представеното изложение по чл. 274, ал. 3, вр. с 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, е посочено, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решавани противоречиво от съдилищата – т. 2 и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. Поставените правни въпроси от процесуално естество са за обективните предели на силата на пресъдено нещо/С./ с оглед нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК, в случаите, при които липсва идентичност между делата и по-конкретно – включва ли се в обективните предели на С. като правна последица от влязлото в сила решение по иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част на правоимащ наследник по закон, произнасянето на съда по валидността на дарението, чиято част се намалява; влязлото в сила решение по иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част на правоимащ наследник по закон чрез намаляване на дарствено разпореждане, когато както в диспозитива, така и в мотивите не се обсъжда липсата на пороци на сделката, преклудира ли правото на същия ищец да предяви иск за недействителност, в случая нищожност на сделката, поради С., произтичаща от решението по първия иск и двата иска имат ли еднакъв предмет и основание, както и разпростират ли се обективните предели на С. като правна последица от решението по иска за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на дарствени разпореждания върху последващ иск за прогласяване на нищожност на цялото дарение. Позовава се, но не представя задължителна и противоречива съдебна практика по първия правен въпрос, поради което по него не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, предвид разрешението, дадено в т. 2 и т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявените установителни искове за прогласяване на нищожност на дарствената сделка на недвижимия имот като сключена при липса на основание, противоречие с добрите нрави и привидност, поради формирана сила на пресъдено нещо относно действителността на процесното дарение, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. В тази връзка съдът е приел, че по делото е установено, че с влязло в сила решение между същите страни, е намалено до размера на запазената за жалбоподателя ? ид. част дарението, което неговата майка е направила на първите две от ответниците по настоящото дело, негови осиновени дъщери, т.е. за да се достигне до този резултат съответните съдилища не само имплицитно, но и изрично са направили преценка, че дарението е действително и като резултат от това е възстановена половината от това дарение на жалбоподателя. В тази връзка е приел, че е налице пълна идентичност между предмета, основанието и страните по това и настоящото дело, поради което в случая е формирана С., а наличието на този правен ефект е пречка в настоящия процес повторно да се произнася съда по същото правно основание – действителността/недействителността на процесното дарение. По отношение на третата ответница Б. Г. е приел, че тъй като тя не е страна в материалното правоотношение по дарението, не се явява и процесуален субституент и спрямо нея правото на иск е упражнено ненадлежно, поради което поради липсата на пасивна процесуална легитимация, правилно спрямо нея е прекратено производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
Касационното обжалване е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, респ. определение. В конкретния случай поставените от частния касатор правни въпроси, свързани с обективните предели на силата на пресъдено нещо, възникнала като правна последица от влязло в сила решение по иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част на правоимащ наследник по закон чрез намаляване на дарствено разпореждане, разпростира ли се върху последващ иск от него за прогласяване на нищожност на цялото дарение, е важен, но разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тези въпроси е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 242 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 149/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., съобразена от въззивния съд в обжалваното определение. Съгласно тази задължителна съдебна практика предвид разпоредбата на чл. 298, ал.1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В този смисъл силата на пресъдено нещо има за предмет спорното право, което е предмет на делото, при което решението определя действителното правно положение, съобразно което следва да бъде формирано бъдещото поведение на страните. Влязлото в сила съдебно решение установява съществуването или несъществуването на претендираното от ищеца право – такова, каквото е заявено с исковата молба и е индивидуализирано в хода на производството, с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание и носители/. В случай, че търсещият защита основава легитимацията си като наследник на първоначалния титуляр на правото, наследственото правоприемство е елемент от фактическия състав, от който произтича спорното право, с оглед на което въпросът за наличието или липсата на такова не може да бъде пререшаван впоследствие в отношенията между същите страни. Основанието на иска по смисъла на чл. 298 ГПК се формира от фактите, от които произтича претендираното субективно право, а не от правните квалификации, на които се позовава ищеца. В този смисъл силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила съдебно решение по чл. 30 ЗН, постановено по предявен от наследник иск за възстановяване на запазена част от дарения имот, обхваща и въпроса за действителността на дарението, тъй като този въпрос е част от фактическия състав, на който се основава предявеното субективно право, до който извод е стигнал въззивният съд в обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове за нищожност на процесното дарение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 320/19.05.2014 г. на Варненския апелативен съд, ГО, по в.ч.гр.д. № 250/2014 г., по частна касационна жалба с вх. № 2967 от 29.05.2014 г. на Б. Г. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :