ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
[населено място], 15.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 589 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 и сл., вр. с чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд № 1002/11.06.2010 г. по ч.гр.д. № 918/2010 г., с което е потвърдено протоколно определение от 14.04.2010 г. по гр.д. № 558/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е спряно производството по делото по иск с правно основание чл. 34 ЗЗД и предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Недоволен от определението на САС е жалбоподателят Д. Й. Б. от [населено място], действащ лично и със съгласието на попечителя си С. И. Й., чрез процесуалния си представител адв. С. К. от АК-Б., който го обжалва в срок с частна жалба вх. № 7767/18.08.2010 г. като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и производството по делото пред първоинстанционния съд бъде възобновено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, чрез своя пълномощник е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото във връзса с постановеното определение за спиране, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните правни въпроси са – произнасянето на съда по искането за спиране обусловено ли е от редовността на исковата молба или не, следва ли в исковата молба да е посочена ограничената дееспособност на ответника или процесуалната му легитимация може да се извлече от други документи и извършени процесуални действия от негова страна по делото, т.е. общото приложение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обвързано ли е от чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал.2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че е налице връзка при условията на преюдициалност между процесното гражданско дело, което има за предмет връщане на даденото по унищожена сделка, с правно основание чл. 34 ЗЗД по отношение на първия ответник и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД по отношение на останалите ответници, предявен при условията на евентуалност и гр.д. № 1086/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, което има за предмет унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], тъй като по време на упълномощаването на М. Й. Й. от страна на Д. Б., последният не е могъл да разбира и ръководи действията си и производството по което дело е висящо пред касационната инстанция. Съдът е приел, че изходът на делото, образувано по исковете за връщане на даденото по унищожената сделка, определено е обусловен от признаването на нейната недействителност с влязло в сила съдебно решение, поради което са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране производството по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая процесуалноправният въпрос, обусловил изхода на спора е, налице ли е връзка на преюдициалност между двете дела, обуславяща приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Този въпрос не е поставен от касатора, а посочените от него процесуалноправни въпроси относно редовността или не на исковата молба с оглед на частичната недееспособност на касатора Б./ограничено запретен/ в случая са неотносими, тъй като не касаят определението за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което е предмет на инстанционната проверка. Вън от това, дори да бъде постановено решение при нередовна искова молба, то въпросът за неговата допустимост ще подлежи на проверка от въззивния съд по съществото на спора, а не във връзка с подадена частна жалба срещу определението за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В заключение, след като жалбоподателят не е посочил процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото по искането за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, чието разрешаване да води до уеднаквяване на практиката чрез точното прилагане на закона или до развитие на правото, то частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Софийския апелативен съд № 1002/11.06.2010 г. по ч.гр.д. № 918/2010 г., по частна касационна жалба с вх. № 7767/18.08.2010 г. на Д. Й. Б. от [населено място], действащ лично и със съгласието на попечителя си С. И. Й., чрез процесуалния си представител адв. С. К. от АК-Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: