4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
С., 28.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 726 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] подадена от адвокат Д. П. срещу въззивно решение № 316 от 3.12.2013 г. по гр.д. № 407/2013 год. на Сливенския окръжен съд, с което като е потвърдено решението на Сливенския районен съд от 17.05.2013 г. по гр.д. № 5593/2012 г.,жалбоподателят е осъден да заплати на К. И. И. сумата 6 963 лв., представляваща част от авансово заплатената на 20.06.2011 г. по фактура № 9 сума за договорени и неизпълнени рехабилитационни и възстановителни процедури на малолетното дете К. А. И., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, като до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: кой има право да развали сключен по реда на чл.22 ЗЗД договор в полза на трето лице – уговарящият или бенефициента, и по конкретно в настоящия случай бенефициента К. И. или родителите му; по какъв начин следва да се конституират пред съда- като законни представители на детето или имат самостоятелно основание за разваляне на договора; в случай, че следва да се конституират като законни представители на детето и тяхното искане за разваляне на договора може да доведе до сериозни последици за неговото здраве, трябва ли съдът да действа като охранителен орган за интересите на детето или това е въпрос единствено от компетентността на родителите; следва ли на детето да се назначи особен представител с оглед евентуалните противоречиви негови интереси с тези на неговите родители, които са от значение за изхода на делото. Поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са ТР № 30/81 г. на ОСГК на ВС и две определение по чл.288 ГПК.
Ответницата К. И. И. в писмения отговор на касационната жалба, подаден от процесуалния й представител- адвокат Е. П. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Изложените съображения касаят правилността на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което [фирма] е осъдено да заплати на К. И. сумата 6 963 лв., представляваща част от авансово заплатена на 20.06.2011 г. по фактура № 9 сума за договорени и неизпълнени рехабилитационни и възстановителни процедури на малолетното дете К. А. И., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, Сливенският окръжен съд е приел, че между страните по делото са възникнали правоотношения във връзка със сключване на договор за извършване на рехабилитационни и възстановителни процедури, който договор е безсрочен и при който е била определена цената за всяко едно посещение за тези процедури, а именно в размер на сумата от 25 лв. Договорът е бил прекратен, поради което авансово заплатената сума в посочения размер следва да се върне от дружеството, тъй като е отпаднало основанието за нейното заплащане. В обобщение съдът е приел, че посочената сума подлежи на връщане, тъй като не са реализирани заплатените авансово рехабилитационни и възстановителни процедури.
Настоящият съдебен състав намира, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват правни въпроси, които са обусловили решаващите изводи на съда за частично уважаване на иска. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК при ВКС, жалбоподателят трябва за посочи правният въпрос или въпроси, които са от значение за изхода на делото. Този въпрос или въпроси определя рамките, в които Върховния касационен съд следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно обжалване. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. При липса на формулиран правен въпрос, релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, не може да се допусне касационно обжалване. В случая поставените в изложението правни въпроси са относими към сключения на 19.05.2011 г. договор между [фирма] и Г. И. К., като уговарящ в полза на бенефициента К. А. И.. От този договор е видно, че [фирма] е организирал Кампанията „М- Тел сбъдва мечти” и уговарящият е участвал в продължението на кампанията- избор на допълнителна мечта чрез социалната мрежа F., като мечтата е избрана да бъде реализирана, а именно чрез предоставяне на сумата 8888 лв., да се помогне за рехабилитацията на К. А. И.. Този договор не е предмет на настоящия спор, той не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за частично уважаване на иска, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316 от 3.12.2013 г. по гр.д. № 407/2013 год. на Сливенския окръжен съд.
Осъжда [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]-57 да заплати на К. И. И. от [населено място], [улица]-5 направените разноски за касационната инстанция в размер на сумата 1500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :