4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1224
С., 15.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 530 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. И., подадена чрез адв. Зд. Т. срещу въззивно решение № 103 от 2.03.2011 год. по гр.д. № 23/2011 год. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 10.12.2010 г. по гр.д. № 5959/2010 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Пета механизирана бригада /поделение 22160 МО/, [населено място] обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна- Пета механизирана бригада, [населено място], чрез юрисконсулт М. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от С. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото й правоотношение по чл.328, ал.1, т. 2 КТ- поради съкращаване на щата. Изложил е съображения, че е спазено изискването на чл.333, ал.4 КТ, тъй като съгласие от синдикалния орган е получено преди връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че е налице соченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение на И..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпроса за приложението на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като приложението им е свързано с редовността на извършените от съда и страните съдопроизводствени действия, както и по въпроса – кой е релевантният момент към който следва да се извършва преценката дали е спазена процедурата по предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ. Приложени са съдебни решения.
По въпроса за приложението на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Така поставен въпроса не обосновава наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложеното, че приложението на посочените разпоредби е свързано с редовността на извършените от съда и страните съдопроизводствени действия не означава, че е формулиран правен въпрос решен в обжалваното решение, от значение за изхода на делото. Задължение на жалбоподателката е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Определен правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение не е посочен от жалбоподателката, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. К. съд не може да извлича правният въпрос от касационната жалба или изложението, с оглед принципа на диспозитивното начало и равнопоставеност на страните в процеса.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос: кой е релевантният момент към който следва да се извършва преценката дали е спазена процедурата по предварителната закрила по чл.333, ал.4 КТ е от значение за изхода на делото, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за да приеме уволнението за законно са, че е спазена процедурата по чл.333, ал.4 КТ. По същият обаче не следва да се допуска касационно обжалване. Трайна е съдебната практика във връзка със задължението на работодателя предварително да вземе съгласие на съответния синдикален орган за работници или служители които смята да уволни на определените в чл.333, ал.1 КТ основания. На основание чл.333, ал.7 КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Даденото разрешение в задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК е в същия смисъл- решение № 608 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1139/2009 г. на ВКС, ІV г.о. в което е прието, че работодателят следва да е отправил искане до съответния синдикален орган за конкретното уволнение и да е получил съгласие най-късно до момента на връчване на заповедта. Приетото от въззивния съд, че правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на уволнението, включително и дали е преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ, е моментът на връчване на заповедта е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответната страна направените разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 103 от 2.03.2011 год. по гр.д. № 23/2011 год. на Плевенския окръжен съд.
Осъжда С. К. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. А, ет. ІІІ, ап.6 да заплати на Пета механизирана бригада, [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 150 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :