Определение на ВКС – ГК, III г.о. 6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София, 16.06. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Д. ч.гр.д. № 2321/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8775/24.03.2016 г. на Р. Б. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Т. от АК – В. срещу определение № 599 от 26.02.2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, IV състав, постановено по ч.гр.д. № 163/2016 г., с което като е потвърдено определение № 6705 от 01.06.2015 г. на Варненския районен съд, X. състав, постановено по гр. д. № 5800/2013 г., е оставена без уважение молбата от 26.03.2015 г. за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивна жалба вх. № 14208 от 02.06.2014 г. срещу решение № 2432 от 07.05.2014 г. по същото дело. Жалбоподателката моли да се отмени въззивното определение по съображения, подробно изложени в частната жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частната касаторка сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси, свързани с допустимостта и правния интерес от обжалването, за които съдът следи служебно, както следва: 1/ налице ли е деволутивен (пренасящ) ефект и има ли право втората инстанция да се произнесе по жалбата срещу решението на първата инстанция, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивна жалба, ако разпореждането за връщане на въззивната жалба е влязло в законна сила; 2/ в този случай има ли правен интерес жалбоподателят от обжалване на решението, с което е оставено без уважение искането му за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по въззивната жалба; 3/ длъжен ли е съдът да се произнесе по жалбата срещу решението на първата инстанция, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивна жалба, ако има влязло в сила разпореждане за връщане на въззивната жалба; 4/ в този случай не следва ли въззивният съд да остави без разглеждане жалбата вместо да се произнася по същество.
Ответниците по частната жалба В. Б. Х. и Д. Б. Х., и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. П. от АК – В., са изразили становище за неоснователност на частната жалба в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол. Претендират разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е дадено разрешение по същество на производство по възстановяване на изтекъл срок по чл. 64, ал. 2 ГПК за внасяне на държавна такса, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния жалбоподател, ответниците по жалбата и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателката Р. Б. А. за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната й жалба, която с влязло в сила разпореждане й е върната. В. съд е приел, че частната жалба е процесуално допустима и я е разгледал по същество, като е изложил съображения, че молбата е депозирана своевременно, като при изчисляване на срока се взема предвид датата на връчване на съобщението за разпореждане № 10627/11.03.2015г. В., а именно – 19.03.2015г. /л. 395/, когато страната е известена за пропуснатия срок, но молителката се е позовала на причини, които не съставляват „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Съдът е приел, че не би могло да се придаде това значение на факта, че пълномощникът е бил в отпуск и за посоченото време не е координирал с довереника си, тъй като това засяга вътрешните им отношения и поведение при осъществяване на процесуалните действия. Приел е също така, че за жалбоподателката е съществувала възможност за продължаване на срока, която не е реализирана по нейна вина, а съгласно чл. 64, ал. 3 ГПК възстановяване на срока не може да се допусне, ако е било възможно този срок да бъде продължен. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че видно от данните по делото, с молба от 17.06.2014 г. жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. Т. е направила искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, предвид непроизнасяне на съда по искането за освобождаване от държавна такса, което впоследствие е оставено без уважение, поради което на жалбоподателката е даден двуседмичен срок за внасяне на държавна такса в посочения размер. В посочения срок не са изпълнени дадените указания и въззивната жалба е била върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, поради неотстраняване на констатираните нередовности, което е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, след което с разпореждане на съда от 04.02.2015 г. въззивната жалба отново е оставена без движение и е даден нов едноседмичен срок за внасяне на държавна такса в размер на 335, 29 лева. С молба от 16.02.2015 г. от пълномощника на жалбоподателката е направено искане за продължаване на срока за внасяне на държавната такса, поради неосъществена връзка с клиента, което искане е уважено и срокът е продължен с още две седмици, но поради неизпълнение на разпореждането за внасяне на дължимата за въззивното обжалване държавна такса и след изтичането му, въззивната жалба е върната с определение № 10627/11.03.2015 г. по гр.д. № 5800/2013 г. на В., което е влязло в сила с постановяване на определение № 677/21.10.2015 г. на ВКС, IV г.о. по ч.гр.д. № 4100/2015 г. в производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 и чл. 288 ГПК, според мотивите на което страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, проявявайки необходимата грижа, а при невъзможност в посочения срок да изпълни разпореждането, да поиска ново продължаване на срока.
Върховният касационен съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу въззивно определение, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченото в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е, че е налице третата предпоставка за допускане на обжалваното въззивно определение до касационно обжалване. Съобразно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г., хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /определение/ и е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, какъвто не е настоящия случай, тъй като по поставените правни въпроси е постановена задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд, който в съответствие с нея е приел за процесуално допустима подадената частна жалба и се е произнесъл по нейната основателност. В този смисъл с определение № 129 от 26.02.2015 г. по ч.т.д. № 3286/2015 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е прието следното: „Възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. Предпоставките за възстановяване на срок са уредени в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, като тяхното доказване е в тежест на страната, която твърди, че поради наличието им е била обективно възпрепятствана да извърши дължимото процесуално действие преди изтичане на срока. Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен. Ако не са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започва да тече и няма основания да бъде възстановяван. При спор дали срокът за извършване на определено процесуално действие е започнал да тече и дали е изтекъл, за да е възможно възстановяването му по реда на чл. 64 и сл. ГПК, съдът, пред който следва да се извърши обвързаното със срок процесуално действие, следва да разреши възникналия спор и да уведоми за становището си заинтересованата страна. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК, според която молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Изрично произнасяне и уведомяване за пропускането на срока няма да е необходимо, когато самата страна признава този факти или когато с оглед на конкретните обстоятелства по делото той е безспорен“.В този смисъл следва да се посочи, че е налице практика по чл. 274, ал. 2 ГПК, а именно: определение № 657/15.09.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 4849/2014 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е прието, че: „Съгласно разпоредбите на чл. 64, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 ГПК пропуснатото действие следва да бъде извършено преди съдът да е допуснал възстановяването, а ако съдът възстанови срока, извършеното процесуално действие придобива с обратна сила процесуална релевантност, т.е. смята се като своевременно извършено. С обратна сила отпадат породените от процесуалното бездействие последици. С връщането на жалбата за жалбоподателя са започнали да текат два срока: за обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба и срока по чл. 64, ал. 3 ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени непредвидени обстоятелства. По начало, страната би могла да направи и двете си искания, като не съществува пречка да стори това в една молба, но компетентен да се произнесе в различните й части ще бъде различен по степен съд. С оглед съществуващата връзка на преюдициалност между двете конкуриращи се права – не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече и съответно не е пропуснат; ако се направят и двете искания, първо следва да се произнесе по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срокът, изтекъл ли е или е пропуснат. Ако по-горният съд установи, че срокът е пропуснат, той ще потвърди разпореждането за връщане на жалбата, и тъй като се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2, вр. с чл. 65, ал. 2 ГПК, следва да върне делото на по-долния съд за произнасяне по искането. При условие, че по-горният съд приеме, че срокът не е започнал да тече, съответно не е текъл и не е пропуснат, той ще отмени разпореждането за връщане на касационната жалба и ще върне делото на по-долния съд за администрирането й. Възстановяване на срока за обжалване заличава последиците от връщане на жалбата и води до възобновяване на делото”.
В заключение следва да се посочи, че в съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд, който следи служебно за спазването на законоустановените срокове и правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка, правилно е приел за процесуално допустима подадената частна жалба и я е разгледал по същество, поради което по поставените процесуалноправни въпроси установената задължителна съдебна практика не се нуждае от промяна, което обосновава липсата на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответниците по частната жалба следва да се присъдят направените за частното касационно производство разноски в размер на 200 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 599 от 26.02.2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, IV състав, постановено по ч.гр.д. № 163/2016 г.
ОСЪЖДА Р. Б. А. от [населено място] да заплати на В. Б. Х. и Д. Б. Х. от [населено място] направените разноски за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: