3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
С. 14.10. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тридесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 4068/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. С., подадена чрез адвокат Д. Г. срещу въззивно решение № 123 от 14.03.2013 г. по гр. дело № 1025/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1271 от 27.11.2012 г. по гр.д. № 4840/2012 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно: следва ли въззивният съд да остави без уважение искане за приемане на ново доказателство, което се явява ново обстоятелство.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] в писмен отговор, подаден чрез адвокат П. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, по съображения че съда не се е произнасял по този въпрос, а и не е обоснована необходимостта ВКС да се произнесе по него. Претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, постановено по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от П. С. срещу [фирма] искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност направено в отговора на исковата молба е основателно. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ исковете по трудови спорове за прекратяване на трудово правоотношение се предявяват в двумесечен срок, а в случая исковата молба, подадена на 10.09.2012 г. е извън този срок, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена лично на жалбоподателката на 5.07.2012 г. и двумесечният срок е изтекъл на 5.09.2012 г. Изтичането на погасителната давност по чл.358, ал.1, т.2 КТ към датата на подаването на исковата молба е обусловило решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска.
По поставения от жалбоподателката правен въпрос- следва ли въззивният съд да събере доказателства за нововъзникнали обстоятелства, представени за пръв път пред въззивната инстанция не е налице основание за допускане на касационно обжалване. За да остави без уважение искането за приемане на доказателства установяващи датата на подаване на исковата молба /разписка № 00268 от 5.09.2012 г. и фискален бон от същата дата на Български пощи-клон К./ въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК, тъй като жалбоподателката е могла да ги представи пред първата инстанция, т.е. не се касае за нови обстоятелства, нито за нововъзникнали след подаване на жалбата, респ. след изтичане на срока на отговора. Даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с трайната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК, която е в смисъл, че във въззивното производство страните не могат да сочат и представят доказателства, които са могли да сочат и представят в срок във въззивното производство. За тези доказателства настъпва преклузията по чл.266, ал.1 ГПК. Пред въззивната инстанция страните могат да сочат и представят само доказателства в хипотезите на чл.266, ал.2 ГПК, т.е. те не могат при настъпилата преклузия в първоинстанционното производство, да поправят собствената си небрежност от попълване на делото с релевантни за спора доказателства. С разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК законодателят е предоставил възможността на страната-жалбоподател да попълни делото с относими за спорното право доказателства, когато несъбирането им се дължи на допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, релевирано като основание за отмяна с въззивната жалба и искане за събирането им пред втората инстанция – чл.260, т.6 ГПК. Това са хипотези, когато доказателствата са поискани своевременно, но не са били събрани от съда в нарушение на процесуалните му задължения по чл.146 ГПК. В случая не са били налице хипотезите на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, поради което и приетото от въззивния съд, че за представените във въззивното производство доказателства е настъпила преклузията по чл.266, ал.1 ГПК не е в отклонение от установената практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решението № 123 от 14.03.2013 г. по гр. дело № 1025/2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
Осъжда П. М. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”В”, ет.ІІ, ап.32 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове :