Определение №300 от 7.5.2013 по ч.пр. дело №2878/2878 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 300

[населено място], 07.05. 2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 2878 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. М. и М. Д. М., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. от АК-С., против разпореждане № 50 от 12.02.2013 г. по в.гр.д. № 777/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната касационната им жалба като процесуално недопустима против въззивно решение № 534 от 06.12.2012 г. по в.гр.д. № 777/2012 г. на Софийски окръжен съд.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери разпореждането, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба като процесуално недопустима, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на предявения ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, е под 5 000 лв., касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което се явява процесуално недопустима. Съдът е приел, че размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право – чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая данъчната оценка на целия поземлен имот, към който са включени спорните по делото 350 кв.м., е 2 304,04 лв., поради което тя е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК критерий за обжалваемост на въззивното решение пред касационната инстанция и касационната жалба като процесуално недопустима следва да бъде върната.
Разпореждането е правилно.
Жалбоподателите поддържат, че в случая следва да се приложи старата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно която обжалваемият интерес е до 1 000 лв., тъй като производството по делото е образувано преди изменението на тази правна норма с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г. и тъй като цената на иска е 2 304,04 лв., касационното обжалване на въззивното решение е допустимо.
Оплакването е неоснователно.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ГПК цената на предявения ревандикационен иск е в размер на 2 304,04 лв., съгласно приложената данъчна оценка на процесния имот. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Т.е. след този момент посочената от ищците или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска по реда на чл. 214 ГПК, което в случая не е налице. В случая правилно въззивният съд е приел в обжалваното разпореждане, че тъй като предявения ревандикационен иск относно процесния имот е с цена под 5 000 лв., то касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г. и следва да бъде върната. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното разпореждане с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 50 от 12.02.2013 г. по в.гр.д. № 777/2012 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top