4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
С., 12.04.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шести април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1206 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП “Строителство и възстановяване” [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Св. П. срещу въззивно решение № 276 от 28.05.2010 год. по гр.д. № 67/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 27.11.2009 г. по гр.д. № 2535/2006 г. в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на В. К. Димитрова на основание чл.49 ЗЗД сумата 10 100 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на сина й Е. З., починал вследствие усложнения от туберколоза на белите дробове, причинена по време на отбиване на военната му служба в Г., праводател на ДП” СВ” и 250 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди- разходи по погребението.
Писмен отговор на касационната жалба не е подаден от ответницата В. К. Димитрова.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. В частта, с която се обжалва решението на въззивния съд, с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд по уважения иск за обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, касационната жалба е процесуално допустима, а в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди същата на основание чл.280, ал.2 ГПК е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която предявеният от В. Димитрова иск за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на сина й Е. З. е уважен за сумата 10 100 лв. Софийски апелативен съд е приел, че в този размер искът е основателен. Изложил е съображения, че отговорността на жалбоподателя следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, тъй като по делото е установено заболяване, както и ексцес на същото, което е в пряка причинна връзка с трудовата му дейност по време на военна служба в Г., чийто правоприемник е жалбоподателя. Установено е също така, че смъртта на наследодателя на ищцата е в пряка причинна връзка с това заболяване и са налице предпоставките на закона за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на жалбоподателя. По отношение размера на претърпяните неимуществени вреди е приел, че сумата 10 100 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от ответницата по касация болки и страдания от загубата на сина й. Вредите от смъртта на дете са налице независимо от външното проявление на мъката и страданията, които родителя изживява и посоченият размер съставлява справедлива компенсация за смъртта му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос-за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяните неимуществени вреди. Поддържа се, че поставеният въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, както и че е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са ППВС № 4/1961 г., решение № 965 по гр.д. № 86 от 2004 г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 1014 по гр.д. № 2463 от 2005 г. на ВКС, ГК, І г.о.
Поставеният материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетение за претърпени от Димитрова неимуществени вреди не е разрешен в противоречие с даденото разрешение в ППВС № 4/1961 г., р.ІІІ, т.2 където е посочен кръга на лицата, които имат право на неимуществени вреди и обхваща най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпруга. В случая ответницата по касация е майка на Е. З.. Не е налице противоречие и с представената съдебна практика. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на дете, настъпила в резултат на професионалното му заболяване не е решаван противоречиво от съдилищата. Напротив, практика на съдилищата е обезщетенията за неимуществени вреди да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди- преживяни болки и страдания от смъртта на дете е въпрос на конкретна фактическа обстановка. В. с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на даденото лице, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички, след като душевните преживявания и страдания на всеки човек са индивидуални. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 276 от 28.05.2010 год. по гр.д. № 67/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 27.11.2009 г. по гр.д. № 2535/2006 г. в частта му, с която ДП “Строителство и възстановяване”, [населено място] е осъдено да заплати на В. К. Димитрова на основание чл.49 ЗЗД сумата 10 100 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на сина й Е. З..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ДП “ Строителство и възстановяване” [населено място] срещу въззивно решение № 276 от 28.05.2010 год. по гр.д. № 67/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 27.11.2009 г. по гр.д. № 2535/2006 г. в частта му, с която е осъдено да заплати на В. К. Димитрова на основание чл.49 ЗЗД сумата 250 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди от смъртта на сина й Е. З..
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно, а в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба, пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :