5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
[населено място], 21.03. 2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. № 1447 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Г. от [населено място], приподписана от адвокат Е. Д. срещу въззивно решение № 2989 от 3.05.2012 г. по гр.д. № 5600/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № І-32-197 от 21.01.2011 г. по гр.д. № 14932/2002 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Д. С. срещу М. С. Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 5423.27 лв. и вместо него в тази е постановено друго, с което М. С. Г. е осъдена да заплати на Н. Д. С. сумата 5423.27 лв., с която Г. се е обогатила без основание за сметка на С. при извършване на ремонт през м. 04.2002 г. на собствения на последната апартамент, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпросите: липсва ли основание за разместване на блага между страните по делото; за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните, съгласно чл.188, ал.1 ГПК /отм./; за приложението на правилото на чл.127 ГПК /отм./; правилно ли е решението на съда когато се позовава на оспорено доказателство; правилно ли е решението когато се позовава на неотносимо доказателства; правилно ли е решението когато не е доказано отношения подобни на отношенията между кредитор и длъжник и едната страна е обедняла за сметка на другата без основание. Поддържа се, че поставените въпроси се решават противоречиво, както и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Приложени са съдебни решения и определения.
Ответникът Н. Д. С. в писмения отговор по чл.287 ГПК подаден чрез адвокат М. Р. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият съдебен състав взе предвид следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Приел е, че имуществената сфера на ищеца се е намалила, доколкото е направил разходи за ремонт на жилището, притежавано от ответницата- жалбоподателка в настоящото производство. Това обстоятелство според съда е безспорно установено от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Приел е, че обогатяването на ответницата се състои в увеличената стойност на апартамента, чийто размер е този по заключението на приетата експертиза. Страните са съжителствали фактически, след което са се разделили, и с оглед на това е приел, че е налице разместване на блага, за което липсва основание и че за ищеца липсва друг иск с който да премахне неоснователното си обедняване за сметка на ответницата.
В изложението жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за приложението на института на неоснователното обогатяване, когато ищецът разполага с друг иск за правна защита в противоречие с даденото разрешение в Постановление № 1 от 28.05.1978 г. по гр.д. № 1 от 1979 г. на Пленума на ВС.
По поставения въпрос не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е налице противоречие между разрешението дадено в обжалваното решение на въззивния съд и даденото разрешение на същия въпрос в цитираното постановление на Пленума на Върховния съд. С Постановление № 1 от 28.05.1978 г. по гр.д. № 1/1979 г. на Пленум на ВС е прието, че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт. За да уважи искът въззивният съд е приел, че с оглед отношенията между страните по делото липсва основание за разместването на благата и ищецът не разполага с друг иск. Постановеното въззивно решение не е в противоречие с приетото в цитираното постановление на Пленума на ВС.
По въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните, съгласно чл.188, ал.1 ГПК /отм./, включително направеното от страната признание и за приложението на правилото на чл.127 ГПК отм./. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с цитираната и приложена практика.
В решение № 37 по гр. д. № 32/69 г. ОСГК е прието, че не може да се презюмира, че предаването на суми или вещи от едно лице на друго става на основание договор за заем, сключен между тях. Необходимо е този, който твърди това да го докаже с допустими от закона доказателства. В решение № 527 по гр.д. № 963/55 г. на ВС, ІV г.о. е прието, че ищецът следва да докаже иска си и когато ответникът мълчи. В решение № 2052 по гр.д. № 1668/65 г. на ВС, ІІІ г.о. е прието че ищецът с оглед разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ е длъжен да установи обстоятелствата на които основава иска. В решение № 883 по гр.д. № 390/69 г. на ВС, ІІІ г.о. също е прието, че ищецът трябва да установи твърденията, на които основава своя иск. В решение № 2707 по гр.д. № 2340/72 г. на ВС, ІІ г.о. е прието, че признанието на страната се преценява от съда, с оглед на всички обстоятелства по делото. В решение № 202 по гр.д. № 583/2000 г. на ВКС, І г.о., е прието че съгласно чл.127 ГПК /отм./ ползващата се от завещанието страна следва да установи действителността му и ако не установи, това означава, че то не произвежда действие. В решение № 5-1 по гр.д. № 782/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че съгласно чл.127 ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В решение № 1085 по гр.д. № 1077/2006 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че тежестта на доказване лежи върху ищеца, позоваващ се на неоснователно обогатяване на ответника, като трябва да докаже своето обедняване в същия размер, както и причинната връзка между своето обедняване и обогатяването на ответника. В решение № 735 по гр.д. № 3631/55 г. на ВС, ІІ г.о. е прието, че твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба, имащи характер на признания, не всякога следва да се приемат за отговарящи на истината. Те следва да се ценят с оглед останалите обстоятелства по делото. В решение № 3372 по гр.д. № 6888/59 г. на ВС, І г.о. е прието, че съдът е длъжен да обсъди и съпостави извънсъдебното признание с останалите доказателства по делото и да основе решението си върху приетите от него обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В. съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Твърдението в исковата молба, че се уговорили ответницата да му върне вложените средства за ремонт на апартамента от получени пари от продажбата на жилище на родителите й, не съставлява признание по смисъла на чл.127, ал.2 ГПК /отм./. Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая въззивният съд е приел, че ищецът е установил обстоятелствата на които основава своя иск, което не е в противоречие с приетото в цитираната практика, а обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Поставените въпроси- правилно ли е решението на съда когато се позовава на оспорено доказателство; правилно ли е решението когато се позовава на неотносимо доказателства; правилно ли е решението когато не е доказано отношения подобни на отношенията между кредитор и длъжник и едната страна е обедняла за сметка на другата без основание не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За допустимоста на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или се иска с цел преодоляване на погрешна практика, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, с цел налагане на нова такава, или до тълкуване на правната норма. В случая не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросите касаят правилността на решението, което не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2989 от 3.05.2012 г. по гр.д. № 5600/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :