4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр. София, 20.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4961/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 11467 от 25.08.2015 г. на [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрк. С. Д. срещу въззивно определение № 1954 от 16.07.2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, постановено по ч.гр. д. № 2811/2015 г., с което е потвърдено определение № 1967 от 12.05.2015 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 21/2015 г., с което се оставя без разглеждане искането на [фирма], С. за приемане за съвместно разглеждане заедно с първоначалния иск, на обратен иск от дружеството срещу К. Л. С. и Ц. Г. С. с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, с цена на иска 50 000 лева. Жалбоподателят моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, същото да се отмени като неправилно по съображения, подробно изложени в частната касационна жалба.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор моли да се отмени въззивното определение като неправилно, по съображения, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси: 1/ Направено ли е редовно искане за привличане на трети лица – помагачи на ответника, когато в надлежния срок /с отговора на исковата молба/ ответникът изрично е посочил правното основание за привличането на трети лица – помагачи като ответници по този обратен иск срещу тях, както се предвижда в чл. 219, ал. 1 ГПК и едновременно с това е предявил обратен иск срещу тях, както се предвижда в чл. 219, ал. 3 ГПК. Когато няма формални изисквания в закона относно формата, в която искащият привличането следва да изложи искането си, достатъчно ли е той да посочи правното основание на претенцията си /конкретната правна норма/, за да се приеме, че е поискал извършването на съответното процесуално действие, когато това се подразбира и от останалите искания /в случая от предявяването на обратен иск/” и 2/ „В случай, че съдът счита, че отправено до него процесуално искане е непълно и неточно формулирано, длъжен ли е да даде указание същото да се формулира ясно и едва в случай, че указанието не е изпълнено да откаже произнасяне по същото”. Жалбоподателят поддържа, че първият поставен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а вторият е решен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата, за което се позовава и прилага следната съдебна практика: Определение № 610/29.10.2009 г. по гр.д. № 525/2009 г. на ВКС, IV г.о.; Определение от 07.05.2012 г. по ч.гр.д. № 5539/2012 г. на Софийския градски съд; Определение от 19.06.2012 г. по ч.гр.д. № 14903/2011 г. на Софийския градски съд; Определение № 469/04.08.2009 г. по ч.гр.д. № 329/2009 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 1092/06.06.2011 г. по ч.гр.д. № 1933/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 с-в; Решение от 23.06.2010 г. по гр.д. № 223/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд; Определение от 27.04.2009 г. по ч. гр.д. № 166/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
Ответникът по частната жалба М. К. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. П. от АК – Б., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва като счита, че същата не следва да бъде допусната до касационно обжалване, а в случай, че бъде допусната до разглеждане – като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение след като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд е приел, потвърждавайки първоинстанционното определение, че правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането на частния жалбоподател – ответник за приемане на съвместно разглеждане заедно с първоначалния иск на обратен иск с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД срещу трети лица – родители на ищеца по делото, които не са привлечени като трети лица помагачи на ответника в процеса. Изложени са съображения, че задължителна процесуална предпоставка за приемането на обратен иск е ответникът по него да има качество на трето лице помагач, а в случая поради липса на формулирано в отговора на исковата молба искане за привличане на подпомагаща страна в процеса, лицата срещу които е предявен обратния иск нямат никакво процесуално качество по делото, поради което е недопустимо приемане за съвместно разглеждане на предявения от ответника срещу тях обратен иск, тъй като същите не са страни в процеса.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. В случая предмет на обжалване е определение на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за оставяне без разглеждане на искане за приемане за съвместно разглеждане на обратен иск, което по своята правна същност нито има преграждащ характер, тъй като не препятства развитието на производството по делото, нито неговата обжалваемост е изрично предвидена в закона. Това е така, тъй като с обратния иск се цели осъществяване на защита на ответника по иска срещу привлечената като подпомагаща страна в процеса в условието на евентуалност, в случай, че срещу него бъде уважен главният иск, като тази обратна искова претенция може да бъде предявена всякога и в отделно самостоятелно производство, включително и след приключване на спора по делото с влязло в сила решение. За да е допустимо такова последващо обективно евентуално съединяване на искове, следва, при установените в чл. 219, ал. 1 ГПК процесуални предпоставки, да бъде поискано привличане на трето лице, което има процесуално качество на допълнителна, подпомагаща, а не на главна страна в процеса, като обратен иск срещу него може да се предяви и в отделен процес. При недопускане разглеждането на обратен иск, предявен срещу третото лице, респ. при недопускане конституирането му като подпомагаща страна в процеса, производството между главните страни по делото продължава без да се прегражда неговото развитие, нито се лишава ответната страна от право на защита на претендираното право по обратния иск в отделно съдебно производство, а само се осуетява процесуалната възможност това да се осъществи в производството по делото по главния иск. В този смисъл е даденото задължително разрешение по т. 9, б. „а” на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно, обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
Оставя без разглеждане частна касационна жалба вх. № 11467 от 25.08.2015 г. на [фирма] [населено място] срещу въззивно определение № 1954 от 16.07.2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, постановено по ч.гр.д. № 2811/2015 г., с което е потвърдено определение № 1967 от 12.05.2015 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр. д. № 21/2015 г.
Прекратява производството по ч. гр.д. № 4961/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК на частния жалбоподател, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.