5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
[населено място], 11.03. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1372 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 393/15.01.2014 г. по ч.гр.д. № 515/2013 г., с което е потвърдено определение № 986 от 21.11.2013 г. по гр.д. № 305/2012 г. на Ловешкия окръжен съд, с което по молба на Ц. С. Ц. и С. Б. Ц., и двамата от [населено място], е отменено на основание чл. 402 ГПК, вр. с чл. 24, ал. 2 З./отм./ допуснатото с определение № 485/22.06.2012 г. обезпечение на бъдещ иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К.//сега К./гр. С., срещу Т. К. Т., М. К. Т. и К. Т. Т., всички от [населено място], с цена на бъдещия иск от 335 622,29 лв., чрез налагане на възбрана върху подробно описания застроен недвижим имот в с Л., Л. област.
Недоволна от определението на В. е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/К./гр. С., която чрез процесуалния си представител ст. инспектор П. П. при ТД на К. [населено място], го обжалва в срок като счита, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са обусловили изхода на спора и които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси в изложението са – относно знанието на приобретателя на недвижим имот за наказателното преследване срещу проверяваното лице в производство по чл. 24, ал. 2 З./отм./ и по-конкретно – следва ли съдът да предположи знанието на приобретателя на недвижим имот за престъпната дейност на проверяваното лице, съобразявайки данните по обезпечителното производство за наказателното преследване и установения период на престъпна дейност, осъществявана от проверяваното лице в производство по чл. 24, ал. 2 З./отм./, както и за нуждите на обезпечителното производство във вр. с чл. 24, ал. 2 З./отм./, предположението за знанието на третото лице за наказателното преследване срещу проверяваното лице, следва ли да е основано на документите за повдигане на наказателно преследване и образувана проверка от органите на К.. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: определение № 314 от 03.06.2011 г. по гр.д.№ 76/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, въззивно определение № 286 от 11.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 198/2012 г. на Варненския апелативен съд, въззивно определение № 660 от 07.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 624/2010 г. на Варненския апелативен съд и въззивно определение № 674 от 09.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 648/2010 г. на Варненския апелативен съд, за които въззивни определения липсват данни, че са влезли в законна сила, поради които те не съставляват противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по частната жалба Ц. С. Ц. и С. Б. Ц., и двамата от [населено място], в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорват като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на страните и обстоятелствата по делото, съдът намира следното :
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че в случая молителите Ц. са трети лица по см. на чл. 24, ал. 2 З./отм./, тъй като претендират самостоятелни права спрямо процесния имот в [населено място], върху който е наложена възбрана по повод поисканото от К. обезпечение на бъдещ неин иск спрямо Т. К. Т., М. К. Т. и К. Т. Т.. Съдът е приел, че искането им за отмяна на допуснатото обезпечение чрез налагане на възбрана върху имота, е основателно, тъй като сключеният предварителен договор между тях и ответниците по бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 З./отм./ е преди да бъде образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, което е станала с решение № 234 от 20.06.2012 г. на К., а предварителният договор за покупко-продажба на процесния имот е сключен на 10.12.2011 г. Нещо повече, исковата молба с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана на 26.03.2012 г., също преди да бъде образувано производството пред К. и това вписване има действие от посочената дата спрямо К. като трето на молителите лице. Съдът е приел също така, че в случая молителите Ц. са доказали правата си върху конкретно възбранения недвижим имот в [населено място] в изпълнение изискванията на чл. 24, ал. 3 З./отм./, поради което е молбата им за отмяна на обезпечението върху този имот на основание чл. 24, ал. 2 З./отм./ и чл. 402 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който е решен в противоречие със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като в представеното изложение за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, посочените от жалбоподателя въпроси, не са обусловили изхода на делото в производството по чл. 24, ал. 2 З./отм./, вр. с чл. 402 ГПК и в тази връзка не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – определение № 314 от 03.06.2011 г. по гр.д.№ 76/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно определение. Това е така, тъй като в производството по чл. 24, ал. 2 З./отм./, вр. с чл. 402 ГПК, следва да се установи налице ли са предпоставките на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 З./отм./ за отмяна на наложените обезпечителни мерки върху имущество, по отношение на което трето лице претендира самостоятелни права и прилага декларация относно източниците на средствата, основанието за придобиване на имуществото и доказателствата за това. В настоящият случай въззивният съд е приел, че са налице тези предпоставки и е уважил молбата за отмяна на молителите Ц. на допуснатото обезпечение на бъдещия иск на К. по чл. 28, ал. 1 З./отм./ срещу ответниците Т. чрез налагане на възбрана върху процесния имот, който недвижим имот е бил предмет на предварителен договор, сключен на 10.12.2011 г. между молителите и ответниците по бъдещия иск и вписана на 26.03.2012 г. искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД между тях, преди да бъде образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, което е станало с решение № 234 от 20.06.2012 г. на К., поради което и поставеният правен въпрос относно знанието на приобретателя на недвижим имот за наказателното преследване срещу проверяваното лице в производство по чл. 24, ал. 2 З./отм./ не се явява обуславящ изхода на спора по това производство, поради което не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 393/15.01.2014 г. по ч.гр.д. № 515/2013 г., по частна касационна жалба с вх. № 524 от 03.02.2014 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], чрез процесуалния си представител ст. инспектор П. П. при ТД на К. [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: