4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
[населено място], 2.11 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 582 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд № 1327 от 18.06.2012 г. по ч.гр.д. № 1858/2012 г., с което е потвърдено определение № 212 от 15.03.2012 г. по гр.д. № 262/2011 г. на Врачанския окръжен съд за връщане на подадената въззивна жалба на Министерство на отбраната срещу решение № 3 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 262/2011 г. на Врачанския окръжен съд, поради неотстраняване в срок нередовностите й.
Недоволен от определението на САС е Министерство на отбраната [населено място], което чрез процесуалния си представител юриск. И. Б. го обжалва в срок и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и същото бъде отменено като незаконосъобразно като делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. П. въпрос е свързан с приложението на чл. 63 ГПК в случаите, при които искането за продължаване на срока не е уважено и въззивната жалба е върната като нередовна.
Ответникът по жалбата Е. Х. И. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на касатора и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба, поради неотстраняване в срок нередовностите й е прието, че с определение от 14.02.2012 г. въззивната жалба е оставена без движение от първоинстанционния съд, на основание чл. 262, ал. 1, вр. с чл. 261 ГПК и на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 1583,09 лв. по сметка на въззивния съд и да представи документ затова като в противен случай жалбата ще бъде върната като нередовна. Съобщението е получено от жалбоподателя на 05.03.2012 г., като същият на 09.03.2012 г. е депозирал молба с искане за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса като е посочил организационни причини във ведомството за невъзможността да го спази. В. съд е приел, че правилно В. е оставил молбата за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК без уважение, тъй като не са били налице уважителни причини затова и тъй като в указания едноседмичен срок, който в случая е изтекъл на 12.03.2012 г./понеделник, присъствен ден/, не са представени доказателства за внесена държавна такса за въззивното обжалване, правилно е върнал като нередовна въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Приел е също така, че таксата е внесена с платежно нареждане на 13.03.2012 г., а е представена във Врачанския окръжен съд на 20.03.2012 г./като датата на пощенското клеймо е от 19.03.2012 г./, т.е. след изтичане на определения срок, поради което предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК, когато процесуалното действие е извършено след изтичане на установения срок, то не се взема предвид от съда.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложила кой е процесуалноправният и/или материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В депозираното изложение само бланкетно е посочено, че се касае за приложението на чл. 63 ГПК в случаите, при които искането за продължаване на срока не е уважено, като така формулиран въпросът не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Освен това по принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на определението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са касационни основания по чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдебната практика по приложението на чл. 63 ГПК е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормата на чл. 63 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
Що се отнася до искането за връщане на внесената държавна такса за въззивното обжалване, то следва да бъде направено пред съда, по чиято сметка сумата е внесена.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1327 от 18.06.2012 г. по ч.гр.д. № 1858/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 7119/13.07.2012 г. на Министерство на отбраната [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :