Определение на ВКС – ГК, III г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София, 26.05. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ч.гр.д. № 1999/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3965 от 13.04.2016 г. на А. П. Х. и Л. Д. Х., двамата от [населено място], чрез особения представител адв. В. А. Р. от АК-П. срещу определение № 119 от 17.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 788/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в частите му, както следва: 1/ с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 1844/19.02.2016г. на А. П. Х. и Л. Д. Х. срещу определение № 14 от 12.01.2016г. по гр.д. № 6124/2015г., по описа на ВКС, ІV ГО, в частта му, с която е оставено в сила определение № 1224/05.11.2015 год. по гр. дело №3824/2015 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. с вх. № 2764/16.04.2015г. против въззивно решение № 51/25.03.2015г. по гр.д. № 1452/2014г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 1050/04.06.2014 г. по гр.д. № 3077/2011г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдена да заплати на А. и Л. Х. сумата 2 564.10 лв., претендирана като недължимо платена по кредит за покупко-продажба на жилище и сумата 447, 32 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2007 г. до 01.11.2011 г. и исковете са отхвърлени и е прекратено производството в тази част; 2/ в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 1844/19.02.2016г. на А. П. Х. и Л. Д. Х. срещу определение № 14 от 12.01.2016г. по гр.д. № 6124/2015г., по описа на ВКС, ІV ГО, с която е отменено определение № 1224/05.11.2015 год. по гр.д. № 3824/2015 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която А. П. Х. и Л. Д. Х. са осъдени да заплатят деловодни разноски на [фирма], [населено място], за разликата над 1650 лв. до 4 693,99 лв. и е прекратено производството в тази част; 3/ е потвърдено определение № 14 от 12.01.2016г. по гр.д. № 6124/2015г., по описа на ВКС, ІV ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. срещу определение № 1224/05.11.2015 г. по гр. дело № 3824/2015 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 288 ГПК, в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд относно исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Частните жалбоподатели молят да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната им жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба и производството по делото е прекратено, а в частта, с която е потвърдено определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение на ВКС по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, е процесуално недопустима.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е приел, че следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба срещу определение № 14 от 12.01.2016г. по гр.д. № 6124/2015г., по описа на ВКС, ІV г.о. в частта му, с която е оставено в сила определение № 1224/05.11.2015г. по гр. дело № 3824/2015г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на частните касатори с вх.
№ 2764/16.04.2015 г. против въззивно решение № 51/25.03.2015г. по гр.д.
№ 1452/2014г. на Пловдивския апелативен съд, с което исковете на А. и Л. Х. срещу [фирма] са отхвърлени. Изложени са съображения, че с обжалваното определение на ВКС инстанционният контрол, предвиден в чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. с ал. 1 ГПК, по отношение на определение № 1224/05.11.2015 год. по гр.д. № 3824/2015 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба против въззивно решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, е изчерпан. Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и в частта, насочена срещу определението, с което е отменено определение № 1224/05.11.2015 год. по гр. дело №3824/2015 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която А. П. Х. и Л. Д. Х. са осъдени да заплатят деловодни разноски на [фирма], [населено място], за разликата над 1650 лв. до 4 693.99 лв., поради липса на правен интерес за жалбоподателите, като е посочил, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса, за която съдът следи служебно и след като искането на страна за предоставяне на защита и съдействие е удовлетворено, последващото му разглеждане е лишено от основание. Като неоснователна е приел жалбата в частта, с която се обжалва определението, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. срещу определение № 1224/05.11.2015г. по гр. дело №3824/2015г. на ВКС, IV г.о. в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд относно исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД. В тази връзка съдът е посочил, че определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като развитието на делото е обусловено от преценката на съда за наличието или липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и дейността по селекция на жалбите няма правораздавателен характер, поради което то няма преграждащ характер, според чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалването е изрично предвидено в закона – чл.274, ал.1 т.2 ГПК.
Определението е правилно.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В обжалваното определение съставът на ВКС, Трето гражданско отделение е съобразил, че процесуалният ред за защита е изчерпан и последиците на силата на пресъдено нещо не могат да бъдат преодоляни по пътя на частното обжалване. В обжалваните му части, с които е оставена без разглеждане жалбата на частните касатори, определението е правилно, тъй като обжалваното определението на ВКС, с което е оставено в сила определение № 1224/05.11.2015г. по гр. дело №3824/2015г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, е окончателно и не подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 ГПК. По отношение на определението, в частта му, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определението, с което е отменено това, с което частните жалбоподатели са осъдени да заплатят разноски и производството по делото е прекратено като недопустимо, то също е правилно, тъй като при благоприятен за тях резултат, липсва правен интерес от обжалване, а наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно която определението за изменение на разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, поради което и на това основание жалбата е недопустима.
Обжалваното определение в частта му, с която е потвърдено определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение на ВКС по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение е процесуално недопустима. Правилно съдът е достигнал до този резултат, доколкото определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, с които се е произнесъл по съществото на частна жалба, респ. е потвърдено определение на друг състав на ВКС са изключени от обжалване и в този смисъл е налице многобройна и безпротиворечива съдебна практика. Определенията на Върховния касационен съд, с които се произнася по частни жалби срещу определения на друг състав на ВКС, постановени по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК са окончателни и не подлежат на по-нататъшен инстанционен контрол, тъй като е изчерпан процесуалния ред за тяхното обжалване. За да остави без разглеждане частната жалба съставът на Върховния касационен съд правилно е приел, че определението по чл. 288 ГПК е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, поради което не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Това е така, тъй като изрично посочване в закона на възможността за обжалване на определенията по чл. 288 ГПК не е предвидена, нито така постановени, те преграждат развитието на делото, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 296, ал. 3, пр. 1 ГПК в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане.
Предвид изложеното, подадената частна жалба срещу определението, в преграждащата му част като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно и в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено, а в частта му, с която е потвърдено определението на ВКС, IV г.о., частната жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 119 от 17.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 788/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 1844/19.02.2016 г. на А. П. Х. и Л. Д. Х., и двамата от [населено място] срещу определение № 14 от 12.01.2016 г. по ч.гр.д. № 6124/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 3965 от 13.04.2016 г. на А. П. Х. и Л. Д. Х., и двамата от [населено място] срещу определение № 119 от 17.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 788/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, в останалата му обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: