О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр.София, 09.02.2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 6011 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД, [населено място] подадена чрез юрисконсулт Н. К. срещу въззивно решение № 52 от 25.06.2014 г. по гр.д.№ 33/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 73 от 12.07.2012 г. по гр. д. № 437/2011 г. на Сливенски окръжен съд, и вместо него е постановено ново, с което се прогласява за нищожен на основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД поради привидност договор за покупко-продажба, обективиран в Н.А. № 189 от 22.03.1999 г. на нотариус с район на действие Сливенски районен съд, с който Н. А. А. и Е. Й. А. продават на Д. Й. Й. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно с избено помещение № 31; се прогласява за нищожен на основание чл.26, ал.1 вр.чл.152 ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в Н.А. № 94 от 4.05.1999 г. на нотариус с район на действие Сливенски районен съд, с който Д. Й. Й. и А. В. Й. продават на Роза Я. К. недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно с избено помещение № 31, като прикриващ съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправен въпроси обусловили изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, като втория процесуалноправен въпрос е и от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставените въпроси са относно задължението на съда при промяна на правната квалификация на предявения иск да даде указания относно релевантните факти, разпределение на доказателствената тежест и необходимостта от ангажиране на доказателства, както и следва ли в този случай въззивният съд да изготви нов доклад, какво трябва да бъде съдържанието му; когато с два договора за продажба на един и същ недвижим имот се прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, налице ли е абсолютна симулация на продажбените сделки, поради недействителност на прикритото с тях съглашение на обезпечаването на дълга по арг. от чл.17, ал.1 ЗЗД и трябва ли и двете продажби да бъдат прогласени за нищожни на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД.
Ответниците Н. А. А. и Е. Й. А. в писмен отговор на касационната жалба изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със закона и трайната съдебна практика. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
В. съд е приел, че в началото на 1999 г. между ищеца Н. А. и ответницата Роза К. е бил сключен договор за заем, като сумата била предадена на ищеца от сина на ответницата, със задължение за връщане в едномесечен срок. Преди сключване на договора страните по него са уговорили А. да прехвърли на ответника Д. Й. собствения си недвижим имот в [населено място], а след издължаване на сумата, той ще бъде върнат обратно. С Н.А. № 189/1999 г. от 22.03.1999 г. ищците /Н. и Е. А./ са прехвърлили на Д. Й. собственият си апартамент намиращ се в [населено място]. С Н.А. № 94/1999 г. на 4.05.1999 г. ответниците Д. и А. Й. /съпрузи/ прехвърлили на ответницата К. апартамента в [населено място]. През 2010 г. К. учредила договорна ипотека в полза на „Р. [фирма]. Установено е също така, че Н. А. е изплащал след сключване на договора за покупко-продажба различни суми на К., като на гърба на разписка за 3000 дм е отразено че в 4 м.срок от изплащане на остатъка ще се извърши обратно прехвърлянето на апартамента на А..
Въз основа на тези факти въззивният съд е приел, че ответниците Й. и К. са действали заедно и са участвали чрез изразената от тях обща воля в сключването на атакуваните сделки, така и в договора за заем и съглашението за обезпечаването му. Сключената между А. и Й. сделка според съда е недействителна, като привидна, тъй като с нея не се е целяло Й. да стане собственик на недвижимия имот. Сключеният между А. и К. договор за заем е бил обезпечен по различен от предвидения в закона начин, поради което сделката по Н.А. № 94/1999 г. е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.152 ЗЗД.
По поставените в изложението за допускане на касационно обжалване процесуалноправни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на тези въпроси, като е прието, че въззивния съд не изготвя нов доклад, а при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, за което има оплаквания във въззивната жалба, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В случая при първото касационно обжалване състав на ВКС е обезсилил решението на въззивната инстанция, като постановено по нередовна искова молба, поради несъответствие между обстоятелствената й част и петитума. В съобразителната част на решението е посочено, че фактическата обстановка навежда на правна квалификация за нищожност на покупко-продажбата като привидна и нищожност на прикритата сделка като противна на закона. При новото разглеждане на делото въззивният съд е оставил без движение исковата молба, като е дал възможност на ищците да отстранят нередовността й. В молба-уточнение от 26.02.2014 г. ищците са посочили, че първата сделка е нищожна като привидна, а втората, като противна на закона. В писмен отговор жалбоподателят е изложил своите съображения за неоснователност на така заявените след уточнението искове, развил е своите съображения по същество по отношение на двата иска, а в проведеното открито съдебно заседание неговият представител е заявил, че няма да сочи доказателства. При това положение следва да се приеме, че макар и да е допуснато процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като възможността жалбоподателят да изрази своето становище по така заявените искове, както и да посочи доказателства във връзка със защитната му позиция не е била нарушена, поради което и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по втория процесуалноправен въпрос свързан с доклада по делото, тъй като на него е дадено разрешение в цитираното тълкувателно решение, за което не са изложени съображения, че се нуждае от промяна. По поставения материалноправен въпрос: когато с два договора за продажба на един и същ недвижим имот се прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, налице ли е абсолютна симулация на продажбените сделки, поради недействителност на прикритото с тях съглашение на обезпечаването на дълга по арг. от чл.17, ал.1 ЗЗД и трябва ли и двете продажби да бъдат прогласени за нищожни на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е неотносим за настоящия спор, тъй като абсолютната симулация е различна от привидността на договора при релативната и персонална симулация. Поради липса на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване по посочения въпрос.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 25.06.2014 г. по гр.д.№ 33/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: