5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
С., 18.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 807 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. П. от [населено място], подадена чрез адвокат Д. Д. срещу въззивно решение № ІІ-117 от 8.10.2013 г. по гр.д. № 1226/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 535 от 1.04.2013 г. по гр.д. № 4046/2012 г. на Бургаския районен съд, е прогласена нищожност на сключения между Е. Х. и П. П. договор за заем от 9.10.2000 г. по отношение на съдържащата се в т.12 от договора клауза за неустойка в размер на 1% върху заетата сума за всеки просрочен ден.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните обуславящи изхода на спора въпроси: действителна ли е уговорената в чл.12 от договора за заем клауза за неустойка; към кой момент следва да се преценява действителността на клаузата за неустойка; какви са последиците от липсата на точен доклад по чл.146 ГПК, с оглед задължението на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно разпоредбата на чл.269 и чл.270, ал.2 ГПК; длъжен ли е въззивният съд да изготви собствен доклад и да се произнесе служебно по допустимостта на първоинстанционното решение; следва ли въззивният съд да обсъди твърденията и възраженията на страните и да изложи мотиви за това; налице ли е правен интерес от предявяване на иск за нищожност на клауза за неустойка по договор за заем от лице, срещу което е издаден изпълнителен лист за тази сума или същият задължително следва да бъде съединен с отрицателен установителен иск за недължимост на сумата; следва ли в диспозитива на решението, с което се прогласява нищожност на договор да бъдат посочени и страните по делото.
Ответницата Е. В. Х. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат К. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество,че решението е постановено при точно приложение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че след оставяне на исковата молба от него без движение, ищцата е конкретизирала, че претендира установяване на нищожност на клаузата за неустойка в сключения между страните договор за заем, поради противоречие с добрите нрави, т.е. че искът е с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Приел е, че искът е допустим, защото обстоятелството, че съществува и друг регламентиран от законодателя ред за защита правата на ищеца заявени по реда на чл.124, ал.1 ГПК не обосновава липсата на правен интерес за страната щом с предявения установителен иск тя би постигнала в същата степен целения правен резултат. Изложил е съображения,че уговорения начин на формиране на неустойката, преценяван съобразно конкретните обстоятелства по делото и изброените в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.07.2010 г. на О. на ВКС примерни критерии, предпоставя отнапред недопустимо обогатяване на заемателя за сметка на заемодателя. Приел е, че съдържащата се в т.12 от сключения на 9.10.2000 г. договор за паричен заем клауза за неустойка противоречи на основания принцип за справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. В обобщение е приел, че предявения иск за установяване нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави е основателен.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението правни въпроси.
По въпроса действителна ли е уговорената в чл.12 от договора за заем клауза за неустойка не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Условията и предпоставките, при наличието на които уговорена в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД са предмет на разглеждане в ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС. Според т.3 от същото, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като естество и размер на обезпеченото с неустойка задължение. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос не е в противоречие със сочената от жалбоподателя задължителна практика на ВКС – ТР №1/2009 г. на О. на ВКС, решение № 247 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 115/2010 г., ВКС, ІІ т.о.
По поставените процесуалноправни въпроси: какви са последиците от липсата на точен доклад по чл.146 ГПК, с оглед задължението на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно разпоредбата на чл.269 и чл.270, ал.2 ГПК; длъжен ли е въззивният съд да изготви собствен доклад и да се произнесе служебно по допустимостта на първоинстанционното решение; следва ли въззивният съд да обсъди твърденията и възраженията на страните и да изложи мотиви за това също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На поставените въпроси е дадено разрешение в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.1 и т2. от същото се прие, че по валидността на решението съдът се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната част, а по правилността му е ограничен от посоченото в жалбата. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В. съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На поставения правен въпрос за възможността да се предяви самостоятелно установителен иск за нищожност на клауза на неустойка от лице, срещу което е издаден изпълнителен лист за тази сума е дадено разрешение от въззивния съд, което е съобразено практиката на ВКС. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в решение № 1007 от 21.12.2010 г. по гр.д. № 805/2010 г. на САС. По този въпрос жалбоподателят не сочи коя е противоречивата практика, която следва да бъде преодоляна, както и какво е значението на този въпрос за развитието на правото, поради което не е са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли в диспозитива на решението да се означават и страните по делото. В посоченото от жалбоподателя решение № 430 от 23.05.1985 г. по гр.д. № 287/1985 г. на ВС, ІІ г.о. е прието, че в решението следва да се посочат и страните, между които то се постановява. В. съд е потвърдил решението на първата инстанция, а в диспозитива на същото са посочени страните.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-117 от 8.10.2013 г. по гр.д. № 1226/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: