4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
[населено място], 31.05.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1788 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място], подадена от процесуалния му представител- адв. Н. и на [фирма], [населено място], подадена от процесуалния му представетил- адв. А. срещу въззивно решение № 238 от 1.07.2010 г. по гр.д.№ 188/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 28.12.2009г. по гр. д. № 757/2009г. на Дупнишкия районен съд, с което са уважени предявените от Е. Л. З. срещу Административен регион “Запад” при [фирма] обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 567 от 9.03.2009 г., възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Писмен отговор на касационните жалби не е постъпил.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същите за процесуално допустима.
За да потвърди решението на Дупнишкия районен съд, с което са уважени предявените от Е. Л. З. исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че визираното в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушение на трудовата дисциплина не е тежко по см. на чл.190, т.7 КТ, поради което не е налице основание за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение”. С оглед настъпилата след постановяване на първоинстанционното решение промяна, изразяваща се в заличаването на Административен регион “Запад” при БТК в Търговския регистър при Агенцията по вписвания в сила от 1.04.2010 г., а съгласно рамков договор за услуги № 26842 от 12.02.2010 г. между БТК “АД”, С. и [фирма], трудовите правоотношения на работниците и служителите заети в Административен регион “Запад” се прехвърлят при [фирма] по чл. чл.123а КТ е конституирал като въззивник и дружеството [фирма] наред с Административен регион “Запад” на БТК. В решението е отбелязано, че след влизането му в сила на Е. Л. З. следва да се изпрати съобщение по реда на чл.345, ал.1 КТ, че следва се яви в [фирма], [населено място] за заемане на длъжността, на която е възстановен с решението.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към двете касационни жалби, с идентично съдържание като основание се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди се, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпроса за правоприемството по чл.227 ГПК когато търговско дружество, респ. негов клон е заличено от търговския регистър в хода на съдебното исково производство. Поддържа се, че Кодекса на труда предоставя специална правосубектност на образувания, които не притежават характеристиките на юридически лица и при закриването им въпросът за наличието или липсата на правоприемство е предоставен на преценката на решаващия съд, което пък е от значение за правилното конституиране на страните по трудовото правоотношение при възникнал трудов спор.
Поставеният в изложението към касационната жалба на [фирма], [населено място] правен въпрос за правоприемството при висящност на делото на заличено търговско дружество, респ. негов клон не е обуславящ за изхода на делото и в този смисъл не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Това е така, тъй като обстоятелството, че наред с Административен регион “Запад” на [фирма], в производството пред въззивната инстанция е конституирано и [фирма], [населено място] не е довело по същество до нарушаване правата на този жалбоподател от постановеното решение в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, тъй като ищецът е възстановен при действителния работодател- [фирма], [населено място], правоприемник на заличения със заповед № РД-08-254 от 30.03.2010 г. на [фирма] Административен регион “ Запад”.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по същият правен въпрос поставен в изложение към касационната жалба на [фирма], [населено място]. Поставеният въпрос е разрешен при правилно приложение на закона- чл.227 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният въпрос има принципен характер за гражданското процесуално право въобще, но по същия има непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че страни в гражданския процес могат да бъдат само физически и юридически лица, които разполагат с правоспособност. За юридическите лица правоспособността е налице от възникването им до момента на тяхното прекратяване и/или заличаване от търговския регистър. При заличаване от търговския регистър, какъвто е настоящия случай на лице, което преди образуване на съответното производство по ГПК е съществувало като правен субект по силата на процесуалното правоприемство делото продължава с участието на правоприемника- чл.227 ГПК. В настоящия случай от приложения рамков договор за услуги от 12.02.2010 г. сключен между [фирма] и [фирма], [населено място] е видно, че считано от 1.03.2010 г. всички права и задължения по индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите, заети в Административен регион “Запад” се прехвърлят върху [фирма] на основание чл.123а КТ, т.е. налице е правоприемство на трудовите права и задължения.
По изложените съображение съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на въззивно решение № 238 от 1.07.2010 г. по гр.д.№ 188/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: