3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
гр.София, 31.05.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1769 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Г., чрез процесуалния му представител- адв. В. М. срещу въззивно решение от 6.08.2010 г. по гр.д. № 2216/2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 16.12.2005 г. по гр. д. № 122/2005 г. на Софийски районен съд, с което е унищожен на основание чл. 27 вр. чл.30 ЗЗД договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Н.А. № 34/2004 г. на нотариус Д. Т., по иска на В. П. Я. срещу П. Б. Г..
Ответницата В. П. Я. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на Софийски районен съд, с което предявеният от В. П. Я. срещу П. Б. Г. иск с правно основание чл.27 вр.чл.30 ЗЗД е уважен въззивният съд е приел, че волята на ищцата за сключване на оспорения договор за дарение е била опорочена чрез заплашване. Приел е, че естеството на заканата, заради която надареният е бил осъден с влязла в сила присъда на наказателния съд, а именно заявеното намерение за убийство е мотивирало ищцата да се разпореди със собствения си недвижим имот в полза на ответника-жалбоподател чрез атакувания в производството договор за дарение, коeто се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса за пределите на задължителната сила на присъдата на наказателния съд по чл.222 ГПК /отм./, респ. чл.300 ГПК и в тази връзка допустимостта на събиране на доказателства за установяване на фактите по делото, по който поддържа че даденото разрешение е в противоречие с цитираната и приложена практика- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл. 222 ГПК /отм./ на която съответства чл.300 ГПК актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В цитираната и приложена практика на състави на Върховния касационен съд е прието, че съобразно разпоредбата на чл.222 ГПК /отм./ влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Другите констатации в мотивите, извън елементите на фактическия състав на пресъплението не се обхващат от разпоредбата на чл.222 ГПК /отм./ и следва да бъдат доказани в гражданския процес. Приетото от въззивния съд в обжалваното решение, че обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата и деянието, което е предмет на доказване в гражданския процес, както и че с оглед обвързващата сила на присъдата за гражданския съд следва да се приеме за установено по делото, без да може да пререшава въпроса, че на 25.01.2004 г. жалбоподателят се е заканил с убийство на ищцата, негова майка не влиза в противоречие с даденото разрешение в приложената съдебни решения за задължителната сила на присъдата. Видно от приложената по делото присъда по нох.д. № 3236/2007 г. на СРС, влязла в сила на 15.01.2010 г. жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 25.01.2004 г. в [населено място] се е заканил с убийство на В. П. Я., негова майка и тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства. Мотивите на съда, за да остави в сила решението на първата инстанция, с което е унищожен на основание чл.27 вр.чл.30 ЗЗД сключеният между страните по делото договор за дарение са основани не само на влязлата в сила присъда, а и на събраните по делото гласни доказателства установяващи отношенията между страните по сделката, предизвикали основателен страх от заявеното намерение за извършване на убийство, което е мотивирало ищцата да я сключи.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 6.08.2010 г. по гр.д. № 2216/2005 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :