5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
[населено място], 2.04..2012 г.
Върховен касационен съд на РБ, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. N 1604 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Т.- Г. срещу въззивно решение № 126 от 7.07.2011 г. по гр.д. № 209/2011 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е прието че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, e определен размер на месечна издръжка 100 лева, която ответника по касационната жалба следва да заплаща и режим на лични отношения на бащата с детето Х..
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът В. Л. Г. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, намира, че същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, че упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете Х. следва да бъде предоставено на майката, а бащата да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 100 лв., че режимът на лични отношение на бащата с детето следва да бъде определен, като бащата да има право да се вижда с детето и го взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 часа до 17.00 часа, както и 15 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
За да постанови решението си съдът е приел, че разстройството на брака е по вина на двамата съпрузи, тъй като и двамата не са положили усилия за заздравяване на брака и за запазване на семейството. При определяне режима на лични контакти на бащата с детето е приел, че за ненужно и излишно контактите му да бъдат ограничени, като всички срещи с детето се осъществяват в присъствието на майката, тъй като не е установено бащата с поведението си да влияе отрицателно върху детето или по някакъв начин да го застрашава. Размерът на необходимата месечна издръжка на детето е определен на 160 лева, с оглед възможностите на родителите и нуждите на детето, от които бащата да заплаща 100 лв., като за разликата над тази сума и до предявеният размер от 200 лв. решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен е потвърдено.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, относим към всестранната и пълна преценка на доказателствата относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- ТР № 1/2000 на ОСГК на ВКС.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правилото установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в разпоредбата на чл.235 ГПК / чл.188 ГПК отм./ Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма. По настоящото дело съдът е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на жалбоподателката за необоснованост и твърденията за допуснати процесуални нарушения, при обсъждане на прието доказателство или направен довод, представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, по поставения процесуалноправен въпрос за всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.133 ГПК, когато се засягат трайно и съществено интересите на детето и това налага събиране на всички доказателства независимо от процесуалния етап на който се представят. Въпросът се поставя във връзка с отказа на въззивния съд да допусне до разпит двама свидетели за установяване на твърдението на жалбоподателката, че на 2.12.2010 г. бащата при посещение в детската градина дал на детето торбичка с храна и лекарства. В. съд е приел, че не се касае до нови доказателства, които страната не е могла да посочи и представи пред първоинстанционния съд.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос. С отговора по чл.131 ГПК жалбоподателката е заявила, че държи срещите между бащата и детето да се извършват в нейно присъствие. Не се касае до ново обстоятелство възникнало след приключване на съдебното дирене, за което могат да се сочат и представят нови доказателства. Затова отказът на въззивния съд да допусне поисканите доказателства за обстоятелства, които са твърдяни в първоинстанционното производство не е нарушение на чл.266 ГПК. Несъстоятелен е доводът за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускането на майката на жалбоподателката като свидетел. В проведеното на 18.10.2010 г. от първоинстанционния съд открито съдебно заседание като свидетел е разпитана Ц. Б. Т.-майка на жалбоподателката.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения за разглеждане процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да отложи делото за друга дата, когато постъпи молба съдържаща искане за това. По приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК е дадено разрешение в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 322 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2010 г., IV. Прието е, че ход на делото може да бъде даден когато за страната или за представителят й не е съществувало неотстранимо препятствие. Обратно, когато и за страната, и за представителят й е била налице такава пречка, то делото следва да се отложи, за да се осигури упражняването на правото на защита, което се възприема от настоящия съдебен състав. В случая в молбата се съдържат данни за това, че жалбоподателката е била възпрепятствана да се яви, поради внезапно заболяване, от което не може да се изведе извод, че и за страната, и за представителят й е съществувало неотстранимо препятствие да се явят в проведеното на 28.06.2011 г. съдебно заседание. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокат Д. К. е упълномощен да представлява жалбоподателката до окончателното свършване на делото във всички инстанции.
По въпроса за определяне личните отношения между децата и родителите при развод В. съд се е произнесъл с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. С постановлението е посочено, че съдъдът е длъжен да определи подходящи лични отношения между децата и родителите, като начинът и формата на поддържането им могат да бъдат най-разнообразни, и тези въпроси се решават от съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай, при което съдът следва да се ръководи от интересите на децата.
С обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправнен въпрос, който е от значение за изхода на делото и в този смисъл е съществен за конкретното дело, а именно относно режима на лични отношения между родителя, който не упражнява непосредствено родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод.
В настоящия случай въззивният съд е преценил фактическите обстоятелства, които имат значение за определяне на мерките по упражняване родителските права и личните отношения между детето и бащата, на когото не се предоставя упражняването им. В. решение в тази част е обусловено от интересите на детето именно към момента на постановяване на съдебното решение. Съдът е приел, че в конкретния случай следва да се определи обичайния режим на лични контакти между бащата и детето. Константната практика на ВКС намерила отражение и в Постановление № 1/1974г. на ВС е съобразена, като с оглед посочените в нея критерии, съдът като е анализирал събраните по делото доказателства, е преценил че режима на лични отношения между бащата и детето е в интерес на последното. Преценката на съдилищата при определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод, както и начина и формата на поддържане на личните отношение между детето и родителя, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай, съобразно обстоятелствата на конкретния случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество. Така постановеното решение не противоречи на задължителна съдебна практика, изразена в ППВС №1/1974 г.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 126 от 7.07.2011 г. по гр.д. № 209/2011 г. на Ямболския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: