О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
[населено място], 18.07. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли, две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 385 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. М., подадена чрез процесуален представител адвокат Н. М. срещу определение № 67 от 20.01.2012 г. по ч.гр.д. № 562/2011 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационната жалба срещу определение № 5209 от 1.04.2011 г. по гр.д. № 3497/2011 г. на Софийски градски съд и е прекратено образуваното по нея частно производство. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Според жалбоподателя частната му касационна жалба е допустима, защото според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.100/21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Определението било незаконосъобразно, като постановено без да е проведено открито съдебно заседание. Моли за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз.
Ответницата по частната жалба не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение състав на ІV г.о, ВКС е оставил без разглеждане частната касационната жалба на Н. М. Н. с която се обжалва определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първата инстанция в частта, с която е върната исковата молба по предявеният срещу К. Н. М. осъдителен иск. Изложени са съображения, че цената на предявения частичен иск е в размер на 2000 лв., т.е. под допустимия минимум, определен с нормата на чл.280, ал.2 ГПК/ ред. 21.12.2010 г./. С разпоредбата на чл.280, ал.2, вр. чл.274, ал.4 ГПК са изключени от касационен контрол определенията по дела с цена на иска до 5 000 лв.
Определението е правилно.
Искането са спиране на производството по делото и отправяне на запитване по чл.628 и сл. ГПК е неоснователно. Пред ВКС, ІV г.о. е било обжалвано определение на Софийски градски съд, което не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.4 ГПК. Преценката за необжалваемост на определението няма връзка с въпроса дали по действащия процесуален ред, когато съдът прецени, че акта не подлежи на обжалване и прекрати производството без да призовава страните се осигурява справедлив процес, ефективно средство за защита и съвместимо ли е правото на публичен процес с тази вътрешна процесуална уредба. Н., поради липса на връзка с предмета на делото, е направеното с жалбата искане за тълкуване на чл.47, ал.2 от Х. на основните права на ЕС. Липсва връзка между общностното право и приложените в конкретния случай норми на вътрешното право, които са правила от процесуално естество / опр. № 155 от 20.02.2012 г. по ч.гр.д. № 702/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
С изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно § 26 ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в ДВ – 21.12.2010 г., като според § 25 от същия закон по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, дела.
В случая въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение в частта, с която е върната исковата молба на частния жалбоподател по предявения срещу К. Н. М. осъдителен иск. По настоящото дело е предявен, като частичен осъдителен иск с предмет парично вземане в размер на 2000 лв. С разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК е установено, че подлежат на обжалване с частна касационна жалба определения на въззивен съд, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото при условие, че са налице предпоставките за обжалваемост на постановените по спора решения- чл.274, ал.4 ГПК. Правилен е изводът на състава на ІV г.о., че съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 вр. чл.274, ал.4 ГПК определения по дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол. В § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК е уредено разглеждането на заварените висящи производства по досегашния ред, което означава,че подадените до влизане в сила на новата ал.2 на чл.280 ГПК /21.12.2010г./ подлежат на разглеждане по досегашния ред. В случая допустимостта на частната касационна жалба, подадена на 27.05.2011 г. при действието на посоченото изменение следва да се прецени съобразно разпоредбата чл. 280, ал. 2 ГПК вр.чл.274, ал.4 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., което е направил съставът на ІV г.о. Изводът му, че определението не подлежи на касационно обжалване е правилен. Без правно значение е какъв е бил редът за обжалване на въззивното определение към момента на предявяване на иска, както и че искът бил предявен като частичен от вземане в размер на 500 000 лв., тъй като цената на иска се определя от размера на сумата, която е потърсена, както правилно е приел съставът на ІV г.о.
Предвид изложеното обжалваното определение като правилно ще следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 67 от 20.01.2012 г. по ч.гр.д. № 562/2011 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение № 5209 от 1.04.2011 г. по гр.д. № 3497/2011 г. на Софийски градски съд и е прекратено образуваното по нея частно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: