2
Определение на Върховния касационен съд ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
С., 1.10. 2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г. о. в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 5589 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. М. К. от [населено място] срещу определение № 1519 от 4.07.2013 год. по ч.гр.д.№ 1892/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане от 18.04.2013 г. по гр.д. № 4214/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е била оставена без движение подадената от К. исковата молба с указания: да посочи цената на исковете за обявяване нищожност на завещанието, определени съгласно чл.69, ал.1,т.4 вр.т.2 ГПК и внесе държавна такса в размер на 4% върху цената на исковете. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2 ГПК разпореждането, с което е указан начинът на определяне цената на исковете за нищожност на нотариалното завещание подлежи на обжалване
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правилно въззивният съд е счел за недопустимо обжалването на разпореждане за оставяне на исковата молба без движение, като неподлежащо на самостоятелно обжалване. Същото е от актовете по чл. 253 ГПК, които съдът сам би могъл да отмени или измени. Разпореждането не прегражда развитието на делото и по отношение на него няма изрично въведена от закона обжалваемост. От това следва извод, че по отношение на него не е налице нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Срещу този съдебен акт, оттегляем от постановилия го съд при условията на чл.253 ГПК, страната може да се защити чрез обжалване на акта за прекратяване на делото. Поради липса на акт, подлежащ на обжалване, правилно е прието в обжалваното определение, че частната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане.
Неоснователни са доводите свързани с приложението на чл.70, ал.2 ГПК, тъй като в конкретния случай не е налице тази хипотеза.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1519 от 4.07.2013 год. по ч.гр.д.№ 1892/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: