5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
[населено място], 27.03..2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1591 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Д. Я. от [населено място], подадена от процесуалният му представител- адвокат П. М. срещу въззивно решение № 1099 от 4.07.2011 г. по гр.д. № 1003/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 21.06.2010 г. по гр.д. № 2236/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С. А. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди от деликт, изразяващ се в клеветнически твърдения срещу ищеца, изложени в исковата молба по образувано през 2004 г. от ответницата срещу ищеца бракоразводно дело, отказ за изпълнение на режима на лични контакти между баща и роденото от брака им дете, определен с решението по бракоразводното дело, и нанасян след прекратяването на брака системен психически тормоз над ищеца и негови близки, които му причинили болки и страдания, уронили достойнството му и довели до психическо заболяване.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с цитираната в изложението практика и са от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК.
Ответницата С. А. С. в писмения отговор подаден чрез адвокат Д. З. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски апелативен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от ищецът иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен. Приел е, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение по бр.д. № 388/2004 г. на СРС, като родителските права по отношение роденото от брака дете са предоставени на майката и е определен режим на лични контакти между бащата и детето. По отношение твърденията за нанесени неимуществени вреди от изложените в исковата молба за развод обвинения към ищеца за брачни провинения, които той счита за уронващи доброто му име в обществото е прието, че бракът е прекратен без да се обсъжда въпроса за вината и без да се опровергават твърдените от съпругата брачни провинения на съпруга, от което е изведен извод, че към момента на сключване на споразумението жалбоподотелят не е възприел като клеветнически тези твърдения, както и че изложението на брачните провинения на бившия съпруг в исковата молба за развод не съставляват разгласяване на позорни обстоятелства, които са неистински. Въз основа на това е приел за неоснователни твърденията на ищеца, че обвиненията към него, представляващи позорни обстоятелства са станали достояние на негови близки и познати и са уронили името му пред обществото, като са разгласени. Приел е, че не е налице деликт и ищецът не е претърпял неимуществени вреди от изложените в исковата молба за развод твърдения за негови брачни провинения. По отношение твърденията за нанесени неимуществени вреди от нарушаване режима на лични контакти между ищеца и детето на страните и лошото отношение на ответницата към детето е приел, че искът основан на тези твърдения е неоснователен. Този извод е изграден след извършената от съда преценка на събраните по делото доказателства, установяващи, че ищецът не се е възползвал от определения режим и по негова вина мерките за лични контакти с детето не са упражнявани ефективно. По отношение твърденията за нанесени неимуществени вреди от лошо отношение на ответницата след развода към ищеца и негови близки, съдът е приел за недоказано твърдението за упражняван от ответницата след развода психически тормоз над него, а по отношение на неговите близки за ирелевантно за спора, тъй като ищецът не е активно легитимиран да претендира обезщетение за това. Приел е за недоказани твърденията, че поведението на ответницата е причина за неговото психическо състояние. В обобщение въззивният съд е приел, че искът е недоказан и го е отхвърлил.
По поставените в изложението въпроси: длъжен ли е съдът, когато установи, че са налице обстоятелства, описани в исковата молба, които са квалифицирани като деликт да приеме, че е налице една от предпоставките за възникване отговорност по чл.45 ЗЗД, а именно противоправно поведение не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В. съд е приел, че изложените в исковата молба за развод твърдения за брачни провинения на ищеца не представляват позорни обстоятелства, които са неистински и в този смисъл не е налице деликт по чл.45 ЗЗД, а не че е налице деликт за който не се дължи обезщетение.
По въпроса длъжен ли е съдът, когато установява обстоятелството дали са настъпили вреди от поведението на ответницата да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, преди да приеме налице ли е доказан вредоносен резултат в причинна връзка с поведението на ответника, за да приеме че е налице една от предпоставките за възникване на отговорност по чл.45 ЗЗД, а именно вредоносен резултат не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е свързан със задължението на съда по чл. 235, ал.2 ГПК. По този въпрос е налице задължителна практика по чл.290 ГПК- решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о. Прието е, че при действието на отменения ГПК въззивната инстанция, като такава по същество, бе длъжна да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка и да формулира собствени правни изводи. И по действащия ГПК въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора и макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжна да обсъди представените пред нея и приети доказателства, като в случай, че са неотносими, следва да се обоснове. Това произтича освен от характера й на инстанция по същество на спора и от задължението й по чл. 235, ал. 2 от ГПК. В случая повдигнатият правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице противоречие между разрешението дадено в обжалваното решение на въззивния съд и даденото разрешение на същия въпрос в задължителната съдебна практика. Д. отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, когато действието което ги е причинило е противоправо. В случая приетото от въззивния съд, че не е установено противоправно поведение от страна на ответницата и претендираните от ищеца вреди е основано на установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не е в противоречие с приетото задължителната практика. С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от общото правило за разпределяне на доказателствената тежест, както и не е нарушил нормата на чл.235, ал.2 ГПК задължаващата го да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а представените съдебни решения не дават друго разрешение на поставените процесуалноправни въпроси.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса длъжен ли е съдът след като установи, че е налице поведение на лице, което се квалифицира като деликт и са налице събрани по делото доказателства за вредоносен резултат, като пряка и непосредствена последица от деликта, да постанови да бъде изплатено обезщетение на пострадалия, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Така поставен въпроса касае предпоставките за ангажиране отговорността по чл.45 ЗЗД. В случая съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за да се ангажира отговорността на ответницата, а не че при наличието им искът следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 800 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1099 от 4.07.2011 г. по гр.д. № 1003/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда О. Д. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.І, ап.111 да заплати на С. А. С. със съдебен адрес: [населено място], бел. “Ген. Т.” № 11, ет. ІІІ, ап.11, адвокат Д. З. направените разноски за касационното производство в размер на 800/ осемстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :