3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
[населено място], 3.05.2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 40 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Т. от [населено място], общ. Б., подадена чрез адвокат Р. Р. срещу въззивно решение № 980 от 5.10.2011 г. по гр.д.№ 672/2011 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 33 от 3.06.2011 г. по гр.д. № 27/2011 г. на Районен съд, [населено място] в частта му, с която упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. Т. Т., родена на 4.11.1999 г. и непълнолетното дете К. Т. Т., [дата на раждане] е предоставено на бащата Т. А. Т., определено е местоживеене на децата в мястото по местоживеене на бащата в [населено място], определен е режим на осъществяване лични отношения между майката и децата и жалбоподателката е осъдена да заплаща ежемесечни издръжки на А. Т. в размер на 60 лв. и на К. Т. в размер на 70 лв., както и да заплати направените разноски по делото и държавна такса.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на делото е съобразен ли е интересът на децата при предоставяне упражняването на родителските права на майката. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика намерила израз в ППВС № 1 от 12.ХІ.1974 г., тъй като основното съображение на съда за да предостави упражняването на родителските права на бащата е да останат да живеят по досегашното си местоживеене, а именно в семейното жилище, което жалбоподателката е напуснала заради грубото отношение на съпруга й към нея.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Т. А. Т. чрез адвокат Д. Х. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Излага съображения по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира, че същата е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът кой от родителите ще се грижи по-добре за децата с оглед техния интерес, при равни родителски капацитет и желание за отглеждането им, и при липса на данни за материално-битовото състояние на жилището, в което живее майката следва да бъде решен в полза на бащата. Изложил е съображения, че при иска по чл.127, ал.2 СК съдът следва да прецени при кого от двамата родители, живеещи на различни места следва да живеят децата, като в случая в интерес на децата е да останат по досегашното си местожителство в [населено място], в жилището, в което живеят заедно с баща си. Приел е, че при определяне мостоживеенето на децата водещ е техния интерес, като при разрешаване на този въпрос съдът не изследва какви са причините за влошаване отношенията между родителите, както и по каква причина майката не живее в семейното жилище в [населено място]. При конкретното фактическо положение- местоживеене на бащата в [населено място] и на майката в [населено място], необходим родителски капацитет у двамата родители, и водейки се от интереса на децата съдът е постановил те да живеят в жилището в [населено място], т.е. в средата, в която са живели до този момент, тъй като не се налага тя да бъде променяна.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване относно задължението на съда при определяне местоживеенето на децата и предоставяне упражняването на родителските права водещ да бъде интересът на децата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като въззивният съд е изложил своите съображения защо счита, че в интерес на децата е да продължат да живеят в средата, в която са живели до сега и упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. В случая даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не е в противоречие с установеното в задължителната практика – Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, че водещо начало следва да бъде интересът на децата. Останалите оплаквания са свързани със съществото на спора, относно евентуално допуснато от съда съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствения материал и необоснованост на решението. Те биха били основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане до касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 980 от 5.10.2011 г. по гр.д.№ 672/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: