4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
[населено място], 28.12. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 629 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски апелативен съд № 1545/11.08.2011 г. по ч.гр.д. № 2659/2011 г., с което е потвърдено определение от 03.06.2011 г. по гр.д. № 14849/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, І-7 с-в, с което е върната исковата молба на Д. Д. С. от [населено място] като недопустима и е прекратено производството по делото.
Недоволен от определението на САС е жалбоподателят Д. Д. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. М. от АК-С., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове с правно основание чл. 1 и чл. 2 З..
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, се релевира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочено главното основание за допускане на касационното обжалване, а именно – кой е материалноправния и/или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е решен в обжалваното въззивно определение и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на Д. Д. С., поради недопустимост на предявените искове на основание чл. 130 ГПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че с предявените искове се ангажира отговорността на чужда държава – Република К., за претърпени от ищеца вреди в резултат на противоправно поведение на длъжностни лица при изпълнение на възложените им функции, като ищецът по аналогия с чл. 7 З. е предявил исковете си против органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са произтекли за него твърдените вреди. В случая с предявените искове се цели ангажиране отговорността на чужда държава във връзка с дейността на нейни държавни органи. Съгласно чл. 18 ГПК българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава само в посочените в разпоредбата случаи, в т.ч. по дела, които са от изключителна компетентност на българските съдилища. Предявените искове не попадат в нито една от посочените хипотези на чл. 18 ГПК и не са от изключителната компетентност на българските съдилища съгласно КМЧП, поради което българският съд не е компетентен да разгледа предявените искове и липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка води до тяхната недопустимост.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложил кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешаването на който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият е посочил, че въззивният съд не се е произнесъл по същество по предявените искове с правно основание чл. 1 и чл. 2 З. срещу Министерства на външните и вътрешните работи на Република К., Прокуратурата на Р К. и Митническите власти на Р К..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен и/или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3, за да се допусне разглеждане на частната касационна жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално и/ или процесуалноправно естество не е изведен от касатора. В изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и които са относими към основателността на частната касационна жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Жалбоподателят не е обосновал релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. В случая тези предпоставки не са обосновани от частния жалбоподател.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1545/11.08.2011 г. по ч.гр.д. № 2659/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 7546/04.10.2011 г. на Д. Д. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :