6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1233
С., 28.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 5371 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат И. Ш. срещу въззивно решение № 3379 от 14.05.2014 г. по гр.д. № 2975/2014 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № ІІ-66-125 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 30974/2012 г. на Софийски районен съд са уважени предявените от А. Л. Л. срещу [фирма], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата 2 908.08 лв., обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода 12.05.2012 г. до 12.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: чия е доказателствената тежест за оборване презумпцията по чл.8, ал.2 КТ; при действащ при работодателя К., в който е уговорено осигуряване на курсове от страна на работодателя за квалификация и преквалификация на работници и служители само „при възможност” и „в зависимост от финансовото състояние”, действията на работодателя по неосигуряване на възможност на конкретен работник за участие в такъв курс следва ли да се третира като злоупотреба с право по см. на чл.8, ал.1 КТ; при наличие на повече от едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, за всяко от което са изложени фактически основания и мотиви в заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, и когато и двете приложени основания са били предмет на доказване в хода на процеса, следва ли решаващият съд да изложи мотиви, респ. да проверява законосъобразността на всяко едно от тях. По първия въпрос според жалбоподатгеля даденото разрешение е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. За втория и третия въпрос счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата А. Л. Л. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Н. И. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като решението на въззивния съд е съобразено със задължителната съдебна практика. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че ищцата е работела по безсрочен трудов договор в ответното дружество на длъжност „касиер” С нова дл.характеристика от.2.05.2012 г. за длъжността „касиер” са включени нови изисквания, а именно, средно специално образование с икономически профил и работа с компютър и специализиран софтуерен продукт- счетоводна и фактурираща система „АЖУР- E.$”, с която ищцата е била запозната. На 11.05.2012 г. е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че работодателят е използвал субективното си право да определи какви да са изискванията за извършване на определената работа, с единствената цел да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, защото единствено на нея не е била дадена възможност да участва в курса за преквалификация с оглед новите изисквания за изпълняване на длъжността, че при изпълняване на задълженията си касиерите не ползват системата Ажур, че липсва промяна в основните трудови функции на длъжността „касиер”.Съдът е приел, че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да промени изискването за образование и квалификация за съответната длъжност, като решението му за това е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Когато обаче, при оспорване законосъобразността на уволнението, работникът е въвел доводи за злоупотреба с описаното по-горе право на работодателя, предмет на доказване в рамките на процеса е и това, дали работодателят е действал добросъвестно при извършване на тази промяна, т. е. дали изменението е въведено с оглед нуждите на предприятието и доколко работодателят го е предприел добросъвестно по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, което обуславя и преценката за законност на уволнението. В исковата молба ищцата поддържа, че липсва обективна необходимост за промяна в изискването за образование и квалификация за длъжността, на която е работила, като тежестта от доказването на законността на прекратяването на трудовото правоотношение е върху ответника по делото и с оглед установеното с доказателствата по делото, съдът е приел, че работодателят е извършил уволнението, злоупотребявайки с представените му субективни материални права по чл.328, ал.1, т.6 КТ, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно.
По първия правен въпрос- чия е доказателствената тежест за оборване презумпцията по чл.8, ал.2 КТ се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение противоречало на приетото в решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр.д. № 680/2012 г. С това решение, ВКС е дал отговор на въпроса дали е допустимо работодателят да въведе допълнителни изисквания за професионална квалификация, наред с уредените в нормативен акт. Приел е в отговора на правния въпрос, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Когато изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно. Добросъвестността се предполага, поради това страната която я оборва носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК. В случая в исковата молба са наведени доводи за злоупотреба с право, в тази връзка са разпитани свидетели и е допусната експертиза, извършена е от съда проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. В. съд, е обосновал незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношението с недобросъвестност на работодателя, като от фактическа страна е прието от решаващия съд, че не е налице изменение на конкретни задачи, с оглед изпълняваната трудова функция, като този въпрос не е правен, а е фактически и проверката на обосноваността на този извод на съда е недопустимо да се прави в производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в решението на ВКС.
Поставеният въпрос- при действащ при работодателя К., в който е уговорено осигуряване на курсове от страна на работодателя за квалификация и преквалификация на работници и служители само „при възможност” и „в зависимост от финансовото състояние”, действията на работодателя по неосигуряване на възможност на конкретен работник за участие в такъв курс следва ли да се третира като злоупотреба с право по см. на чл.8, ал.1 КТ е с оглед приетото от съда, че на ищцата не е била дадена възможност да участва в курса по преквалификация. Съдът е установил, че на длъжността „касиер” са работили три служителки, като трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на 12.05.2012 г., а останалите две са преминали курса на обучение по системата Ажур през есента на 2012 г. Този въпрос обаче е фактически и обосноваността на извода на съда не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Поставен е и въпросът при наличие на повече от едно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, за всяко от което са изложени фактически основания и мотиви в заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, и когато и двете приложени основания са били предмет на доказване в хода на процеса, следва ли решаващият съд да изложи мотиви, респ. да проверява законосъобразността на всяко едно от тях. Поставеният правен въпрос не е обусловил решаващата вола на съда, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е приета за незаконосъобразна по съображения, че работодателят е злоупотребил с предоставените му субективни материални права по чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3379 от 14.05.2014 г. по гр.д. № 2975/2014 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на А. Л. Л. от [населено място], кв. В., [улица] направените разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: