4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
С., 24.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладвано от съдията Б. гр.дело № 4756/2014г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. К. от [населено място], приподписана от адвокат С. Г. срещу въззивно решение № 2088 от 15.11.2013 г. по гр.д.№ 1924/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1539 от 5.03.2013 г. по гр.д. № 9735/2009 г. на Софийски градски съд, е развален, на основание чл.87 ЗЗД, договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 15.03.2002 г., с Н.А. № 39 от 2002 г. на нотариус В. Г., с който И. Г. Г. прехвърля на Г. П. К. собствения си недвижим имот: апартамент № 87, находящ се в [населено място], район Надежда, [жк], [жилищен адрес] ет.V, задено с 0.697% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж срещу задължението на Г. П. К. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката лично или чрез трети лица, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: длъжен ли е въззивният съд да прецени всички събрани по делото доказателства, от значение за спора, както и доводите на страните и да обоснове решението си на базата на тази преценка; длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по въпроса чия е доказателствената тежест за установяване изпълнението на задължението за гледане и издръжка, какво следва да докаже ищеца и какво ответника в спора за разваляне на договора; следва ли въззивният съд да подложи на цялостна преценка и съпостави показанията на двете групи свидетели; какво следва да се разбира под дължимо „гледане и издръжка”; кога е налице изпълнение на задълженията по сключен договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, когато в този договор не са изброени изчерпателно и не е посочено в каква степен да се изразяват точно грижите и каква да е издръжката. Поддържа се, че поставените въпроси са обуславящи за изхода на спора.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата И. Г. Г..
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски апелативен съд е приел, че между страните по делото е сключен договор за гледане и издръжка, материализиран по Н.А. № 39/2002 г. на нотариус В. Г., с район на действие Софийски районен съд, по който ответника-жалбоподател се е задължил да обезпечава издръжка и грижи на ищцата, лично или чрез трети лица, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е извел извод, че приобретателя по договора през последните няколко години преди предявяване на иска през 2009 г. не е изпълнявал поетите по отношение на прехвърлителката задължения нито лично, нито чрез трето лице. От 2007 г. поради влошените между страните взаимоотношения прехвърлителката не живее в общо домакинство с внука си- преобретател. През периодите в които е живяла в [населено място] разчитала на помощта на приятели. Същата при нужда била подпомагана от приятели и съседи. Приел е, че прехвърлителката, в качеството си на кредитор по договора е изправна. Прехвърлила е правото на собственост върху имота и не е установено да е отказвала предложени грижи, нито по някакъв начин да е осуетявала изпълнението на задължението за гледане и издръжка възникнало за жалбоподателя. Приобретателят не е изпълнявал поетите по договора задължения, поради което са налице основания за неговото разваляне.
По поставените в изложението правни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на всички въпроси не са изложени съображения обосноваващи наличието на посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от това по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда по чл.235, ал.2 ГПК да прецени всички събрани по делото доказателства от значение за спора и доводите на страните не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Установената съдебна практика с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, включително и приложените е, че съдебното решение трябва да бъде постановено въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства относими за правния спор, като и да обсъди доводите на страните. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос не е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика. На въпроса следва ли при постановяване на решението, съдът да подложи на преценка и да съпостави показанията на двете групи свидетели също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По този въпрос практиката също е трайно установена, като е прието, че съдът може да кредитира показанията на една група свидетели и да не даде вяра на показанията на друга група, но е длъжен да изложи съображения за това. В случая въззивният съд е изложил съображения защо кредитира с доверие показанията, дадени от посочените от ищцата свидетели, поради което не е налице отклонение от трайната съдебна практика. На въпроса за разпределение на доказателствената тежест за установяване изпълнението на задължението за издръжка и гледане е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС. Прието е, че в тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора. В съдебно заседание проведено на 15.02.2011 г. Софийски градски съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ответника жалбоподател, че в негова тежест е да докаже изпълнението на договора. Оплаквания във връзка с разпределението на доказателствената тежест по този въпрос във въззивната жалба не са направени, поради което и въззивният съд не дължи произнасяне по него. На въпроса какво следва да се разбира под дължимо „гледане и издръжка, като осигури един нормален живот” на прехвърлителя, както и кога е налице изпълнение на задълженията по договор за издръжка и гледане, когато в него не са изчерпателно изброени и не е посочено в каква степен да се изразяват точно грижите и каква да е издръжката също е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС, включително и в приложените от жалбоподателя. Прието е, че поетото задължение за издръжка и гледане се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, докогато е необходимо. Това важи и за случаите, когато дължимият обем и интезитет на грижите и издръжката, които се дължат по договора са уговорени бланкетно. В случая въззивният съд е установил неизпълнение на договора от страна на жалбоподателя, като е изложил съображения, че епизодичното предоставяне на дължима грижа и издръжка, предвид данните по делото за предоставяне на парични средства след завеждане на делото не обосновава извод за изпълнение на договора. То се приравнява на пълно неизпълнение и е основание за разваляне на договора.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение № 2088 от 15.11.2013 г. по гр.д.№ 1924/2013 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: