О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
[населено място], 5.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март, през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч. гр. д. № 944/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1047/28.01.2015 г. на [фирма] – [населено място], представлявано от адв. С. С. от АК – В. срещу определение № 12 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 5273/2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] – [населено място] против въззивно решение № 596 от 12.06.2014 г., постановено по в.т.д. № 205/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна и е прекратено производството пред ВКС.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответникът [фирма] – [населено място] в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5 000 лева, а в случая цената на предявените обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са с цена под 5 000 лева, поради което производството по разглеждане на делото е двуинстанционно, касационното обжалване е недопустимо и касационната жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.
Определението е правилно.
В случая обжалваното въззивното решение е постановено по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 960.89 лв., представляваща обезщетение за вреди от претърпени от ищеца загуби поради неизпълнение на задължението, обективирано в чл. 15 /1/ от предварителен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа № 3364/27.12.2006г. за сключване на окончателен договор за присъединяване на обекта на потребителя към електроразпределителната мрежа, водещо до заплащане на договорна неустойка за забавено въвеждане в експлоатация на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] [улица] свързани с реализирането й съдебни разноски, представляваща сбор от: сума в размер на 2 999,76 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 23.09.2009г. до 03.11.2009г.; сума в размер на 736 лв., представляваща законна лихва върху договорната неустойка в размер на 2 999.76 лв. за периода от предявяване на исковата молба по гр.дело №11767/09г. на В. на 03.11.2009г. до 15.03.2012г.; сума в размер на 406.96 лв., представляваща частта от разноски по гр.дело №19704/10год. на В., съответстваща на договорната неустойка за периода от 23.09.2009г. до 03.11.2009г.; сума в размер на 323.04 лв., представляваща частта от разноски по в.т.д. №2431/2011год. на В., съответстваща на договорната неустойка за периода от 23.09.2009г. до 03.11.2009г. и сума в размер на 506.92 лв., представляваща частта от разноски по изпълнително дело № 20123110401068, съответстваща на договорната неустойка за периода от 23.09.2009г. до 03.11.2009г.; сумата от 139.80 лв., – законна лихва върху сумата от 4 960.89 лв., представляваща част от заплатена сума от 19 964.20 лв. по изп.дело №20123110401068; сумата от 97.90 лв., представляваща част от депозит за изготвяне на СТЕ по гр.дело № 11676/2009год. на В. и от държавна такса по въззивна жалба срещу решение по гр.дело №11676/2009г. и сумата от 2.54 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 97.90 лв., представляваща част от заплатените разноски по гр.дело №11676/2009г.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение правилно е приел, че касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове за парично вземане под 5 000 лв. Според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска е търсената сума и в случая, тъй като паричните искове са обективно съединени и са предявени с една искова молба, цената на иска се определя за всеки един от тях поотделно. Ето защо, подадената касационна жалба правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона в случая правото на касационно обжалване е погасено.
Неоснователни са доводите на частния касатор, че въззивното решение е постановено по дело с цена на иска над законоустановения минимум, поради обстоятелството, че не е било обжалвано определение № 12603/04.09.2012 г., постановено по гр. д. № 12533/2012 г. на Районен съд – Варна, с което е разделено производството по делото, тъй като съдът е констатирал, че предявените в условията на обективно съединение искове касаят вземания на ищеца за вреди, произтичащи от различни юридически факти /отделни граждански и изпълнителни дела/, между които не е налице правна връзка, а съвместното им разглеждане ще затрудни производството по делото, основание по чл. 210, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е императивна по своя характер и законодателят е установил цената на всеки един от предявените искове като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на касационното му обжалване, която за въззивните решения по граждански дела е до 5 000 лв., а по търговски дела – до 10 000 лв.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
Потвърждава определение № 12 от 19.01.2015 г. по гр.д. № 5273/2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] – [населено място] против въззивно решение № 596 от 12.06.2014 г., постановено по в. т. д. № 205/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна и е прекратено производството по делото пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: