4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
С., 3.10.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 4652 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. В. И. и И. Ж. И. частна жалба, приподписана от адвокат И. срещу определение № 380 от 4.02.2014 г. по гр. д. № 152/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 13608 от 16.09.2013 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 3112/2010 г. на Варненския районен съд и определение № 16 568 от 8.11.2013 г. по гр.д. № 3112/2010 г. на Варненския районен съд, с което е изменено определение № 13608 от 16.09.2013 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на ДП „Български спортен тотализатор” сумата 1 400 лв., направени разноски по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие с ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно приетото в него, че разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, че същата следва да представи списък за разноските по чл.80 ГПК, че при намаляване на възнаграждението поради прекомерност съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
В писмен отговор на частната касационна жалба ответната страна ДП ”Български спортен тотализатор”, [населено място], чрез Б.-Районна дирекция, [населено място], чрез адвокат М. изразява становище за нейната неоснователност.
В писмен отговор Областния управител на [населено място] чрез юрисконсулт В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на частната касационна жалба до касационен контрол, а по същество, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срок, допустима е, но не е налице основание за допускането й до касационно обжалване.
С обжалваното определение № 380 от 4.02.2014 г. по гр. д. № 152/2014 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 13608 от 16.09.2013 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 3112/2010 г. на Варненския районен съд. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Варненският окръжен съд е приел, че при отказ от иска съдът е длъжен да прекрати производството по делото, като не е длъжен нито да изследва мотивите, поради които ищецът се отказва от иска, нито да излага мотиви за прекратяване на производството.
В изложение за допускане на касационно обжалване не е поставен правен въпрос от значение за изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При отказ от иска по чл. 233 ГПК съдът се десезира от спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални действия.
С обжалваното определение № 380 от 4.02.2014 г. по гр.д. № 152/2014 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 16 568 от 8.11.2013 г. по гр.д. № 3112/2010 г. на Варненския районен съд, с което е изменено определение № 13608 от 16.09.2013 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на ДП „Български спортен тотализатор” сумата 1 400 лв., направени разноски по делото.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: при липса на доказателства за начина на плащане на адвокатско възнаграждение, присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение; длъжна ли е страната да представи списък на разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство; при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. ограничение. Според жалбоподателите даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По въпроса- при липса на доказателства за начина на плащане на адвокатско възнаграждение, присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение приетото от въззивния съд не е в противоречие с разрешението дадено в тълкувателното решение. В него е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. В случая в представения договор за правна помощ от 18.10.2012 г. е вписано, че сумата от 1400 лв. е заплатено. Затова приетото от въззивния съд, че са налице доказателства за действително плащане в брой на уговорения размер адвокатско възнаграждение е в съответствие с приетото в т.1 на цитираното тълкувателно решение.
По въпроса- длъжна ли е страната да представи списък на разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По делото е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което приетото от въззивния съд не е в противоречие с даденото в т.2 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС разрешение, като следва да се има предвид и т.8 от същото тълкувателно решение, където е прието, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. ограничение. На този въпрос не е дадено разрешение в обжалваното определение, поради което и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 380 от 4.02.2014 г. по гр. д. № 152/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: