6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
[населено място], 22.02.2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. № 1088 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат К. Г. срещу въззивно решение № 202 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1820 от 17.0.12.2010 г. по гр.д. № 556/2009 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Н. Д. Я. сумите: 14315 лв., ведно със законната лихва; сумата 8 139.84 лв., ведно със законната лихва; сумата 46 000 лв., ведно със законната лихва; сумата 2 398.76 лв.- мораторна лихва за периода 23.01.2008 г. до 4.03.2009 г.; сумата 734.56 лв- мораторна лихва за периода 30.07.2008 г. до 4.03.2009 г.; сумата 5 987.82 лв.- мораторна лихва за периода 24.04.2008 г. до 4.03.2009 г.; сумата 300 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. №3734/2005 г. на ПРС, сумата 350 лв. възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 481/2007 г. на ПРС; сумата 700 лв. възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 3265/2007 г. на ПРС; сумата 670 лв. възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 676/2008 г. на ПРС. и разноски в размер на 9372.80 лв.
В писмен отговор на касационната жалба ответника Н. Д. Я., чрез пълномощника си адвокат В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на съда за основателност на исковете. Въпросът дължимо ли е уговореното адвокатско възнаграждение при отказ от процесуално представителство от страна на довереника влиза от една страна в противоречие с твърдяното от жалбоподателя, че възнаграждението е заплатено, а от друга е свързан с възражението за прихващане по отношение на един от исковете, което възражение е било оттеглено и не е било предмет на разглеждане в постановено решение. Поддържа се, че в частта, с която са уважени искове с цена до 5000 лв. решението съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Д. Я. сумите: 14315 лв., ведно със законната лихва; сумата 8 139.84 лв., ведно със законната лихва; сумата 46 000 лв., ведно със законната лихва; сумата 2 398.76 лв.- мораторна лихва за периода 23.01.2008 г. до 4.03.2009 г.; сумата 734.56 лв- мораторна лихва за периода 30.07.2008 г. до 4.03.2009 г.; сумата 5 987.82 лв.- мораторна лихва за периода 24.04.2008 г. до 4.03.2009 г и е допустима.
В частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което жалбоподателя е осъден да заплати на Н. Д. Я. сумите: 300 лв., възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. №3734/2005 г. на ПРС; 350 лв. възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 481/2007 г. на ПРС; 700 лв. възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 3265/2007 г. на ПРС; 670 лв. възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 676/2008 г. на ПРС въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Касае се до искове за парични вземания с цена на всеки един до 5 000 лв. Съобразно посочената правна норма не подлежат на касационно обжалване решения на въззивен съд по искове за парични вземания с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: при оспорване на частен документ от страната, която го е подписала, длъжна ли е другата страна да ангажира доказателства, относно удостовереното в документа; при уговорка между страните, че дължимото плащане ще се извърши по банков път и признание на кредитора в същия писмен договор, че е получил изцяло сумата, изменя ли се тежестта на доказване при оспорване на този документ от кредитора; как следва да се ценят от съда писмените признания на страната, на неизгодни от нея факти, с оглед твърденията й в процеса.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, в която е допустимо касационното обжалване Пловдивския апелативен съд е приел, че сключените между страните три договора за правна защита и съдействие по своята правна природа са договори за поръчка по см. на чл.280 и сл. ЗЗД, по силата на които довереникът се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия срещу заплащане на уговореното възнаграждение в определен срок. Безспорно е между страните, че ищецът Н. Д. Я. през периода когато са подписани договорите е упражнявал адвокатска дейност и е бил вписан в АК- Х.. По отношение на трите договора за правна защита и съдействие №№№ 0065160 от 30.07.2008 г; 00655158 от 24.04.2008г и 00655152 от 23.01.2008 г. за сумите 8 139.84 лв.; 14 315 лв. и 46 000 лв. въззивният съд е приел на база събраните по делото доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията и му се е дължало уговореното възнаграждение. Приел е, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства за обстоятелството, че е изпълнил задължението си по заплащане на уговореното възнаграждение. В един от договорите не е посочено, че дължимата сума е внесена, а в останалите два е уговорено изрично плащането да се извърши по банков път, като доказателства удостоверяващи това плащане не са представени. Предвид неизпълнение на задължението по тези договори жалбоподателят е осъден да заплати посочените суми, както и мораторна лихва в размерите, посочени в заключението на вещото лице Р..
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В решение № 28 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 1070/2009 г. на Плевенския окръжен съд е прието, че договорът за правна защита и съдействие има качеството на частен свидетелстващ документ в частта му, в която е отразено, че е внесена сумата в брой и този документ носи подписа на адвоката. Тъй като в документа, изходящ от адвоката е посочено, че е било извършено плащане на сумата, то следва че тази сума не му се дължи. В решението по настоящото дело е прието, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че е превел сумата по банков път, така както страните са постигнали съгласие по двата договора за правна защита и съдействие №№ 00655158 от 24.04.2008г и 00655152 от 23.01.2008 г. и то е отразено в договорите. Съдът е приел, че жалбоподателя не е доказал да е изпълнил задължението си да преведе сумите по банков път. Поради това, не е налице противоречие между приетото по настоящото дело, че в тежест на жалбоподателя е да докаже, че е изпълнил поетото по договора задължение и приетото в посоченото решение на окръжния съд. В решение № 886 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 655/2010 г. на Пловдивския окръжен съд е прието, че при неизпълнение, което е съществено следва да се приеме, че е възникнало правото на длъжника по чл.90, ал.2 ЗЗД да откаже да изпълни своето насрещно задължение за заплащане на уговорено адвокатско възнаграждение. Даденото разрешение в това решение е неотносимо към поставените в изложението правни въпроси. В решение № 27 от 25.02.2009 г. по гр.д. № 6304/ 2008 г. на ВКС, І г.о. е дадено разрешение по отношение на това какви са последиците при лишаване на адвокат от адвокатски права и дължи ли се връщане на уговореното възнаграждение, поради което даденото в него разрешение е неотносимо към поставените в изложението въпроси. Представените с допълнителната касационна жалба определения на състави на Върховния касационен съд не са практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК.
В изложението се поддържа, че поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед противоречивите и непоследователни изводи на въззивния съд относно приетото, че когато страните са уговорили, че дължимото плащане ще се извърши по банков път, страната, която е поела това задължение следва да докаже плащането, независимо, че в договора е отразено, че сумата е внесена и той е подписан от двете страни.
Не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е относим към съществото на спора , с оглед приетото от въззивния съд, че страната поела задължение да заплати уговореното възнаграждение по банков път следва да докаже, че го е изпълнила независимо, че в договора е отразено, че сумата е внесена и той е подписан от двете страни. Въпросът е свързан с правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производство по чл.288 ГПК.
По въпроса при отказ от процесуално представителство от страна на довереника, поради възникнали разногласия, липса на доверие и почтеност в отношенията между клиент и адвокат, респ. оттегляне на упълномощаване от страна на доверителя, поради неизпълнение от страна на довереника, дължимо ли е уговореното между страните адвокатско възнаграждение не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касае съществото на спора и е свързан с правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производство по чл.288 ГПК.
По въпроса за правилното приложение на материалния закон- чл.35, ал.2 и 3 ЗА също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не е обосновал необходимостта от допускане на касационно обжалване по този въпрос. За да е налице соченото основание следва да е формулиран конкретен правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на О., т. 4/. В случая така както е зададен въпроса- за правилното приложение на чл.35, ал.2 и ал.3 ЗА не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на сумата 6 200 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 202 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1820 от 17.0.12.2010 г. по гр.д. № 556/2009 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Н. Д. Я. сумите: 14 315 лв., ведно със законната лихва; сумата 8 139.84 лв., ведно със законната лихва; сумата 46 000 лв., ведно със законната лихва; сумата 2 398.76 лв.- мораторна лихва за периода 23.01.2008 г. до 4.03.2009 г.; сумата 734.56 лв- мораторна лихва за периода 30.07.2008 г. до 4.03.2009 г.; сумата 5 987.82 лв.- мораторна лихва за периода 24.04.2008 г. до 4.03.2009 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 202 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 308/2011 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1820 от 17.0.12.2010 г. по гр.д. № 556/2009 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Н. Д. Я. сумите: 300 лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. №3734/2005 г.; 350 лв. възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 481/2007 г. на ПРС; 700 лв. възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 3265/2007 г. на ПРС; 670 лв. възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 676/2008 г. на ПРС.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.V, адвокат К. Г. да заплати на Н. Д. Я. от [населено място], [улица] направените разноски за касационната инстанция в размер на 6 200 лева.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно, а в частта, с която касационната жалба на [фирма], [населено място] е оставена без разглеждане може да се обжалва пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :