3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
[населено място], 15.03.2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 661 описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Злати А. Н. и А. З. А. и двамата от [населено място], подадена от процесуалния им представител – адв. И. Н. срещу въззивно решение № 15 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 703/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 124 от 2.10.2009 г. по гр.д.№ 1060/2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отнети в полза на държавата недвижим имот, представляващ дворно място от 410 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда- къща, изба, подобрения и трайни насаждения, представляващо парцел ХІІ-431, кв.41 по плана на [населено място],[жк], при граници: [улица], М. С. З., Й. Н. Й. и П. П., собственост на Злати А. Н. и недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 380 кв.м., представляващо парцел ІV-1538, кв.41 по плана на [населено място], заедно със западната половина от построената в това дворно място къща-близнак, масивна на дървен гредоред с разгъната площ от 76 кв.м., изба от 32 кв.м. и гараж от 20 кв.м., собственост на А. З. А. на основание чл.28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси – следва ли да е налице причинна връзка между осъществената през определен период от време престъпна дейност и факта на придобиване на имущество на значителна стойност; кой е началния и крайния момент на проверявания период, през който се придобива имущество и се доказва законния произход на средствата, с които е придобито; от кой момент започва да тече 25 годишната погасителна давност, посочена в чл.11 ЗОПДИППД; допустимо ли е да се отнеме в полза на държавата единственото жилище на ответника, в което живее, за които се поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответната страна – Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради необосноваване приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Излага съображения и по същество.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
По поставените въпроси съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса – следва ли да е налице причинна връзка между осъществената през определен период от време престъпна дейност и факта на придобиване на имущество на значителна стойност не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като практиката по този въпрос е уеднаквена с влязло в сила решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че имуществото което се отнема по ЗОПДИППД трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяване на престъпен състав измежду изброените в чл.3, ал.1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда или по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Дори и връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и доказано за целите на закона, щом не е установен законен източник.
По въпроса – кой е началния и крайния момент на проверявания период, през който се придобива имущество и се доказва законния произход на средствата, с които е придобито и от кой момент започва да тече 25 годишната погасителна давност не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като с разпоредбата на чл.17, ал.6 ЗОПДИППД е посочено, че с искането до лицето по чл.3, ал.1 за попълване и представяне на декларация органът определя проверявания период, а в чл.11 от ЗОПДИППД е посочен моментът, от който започва да тече давността за погасяване правата на държавата по този закон.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- допустимо ли е да се отнеме в полза на държавата единственото жилище на ответника, в което живее. Този въпрос е получил отговор с решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, като е прието, че е допустимо по реда на чл.28 ЗОПИДППД да се отнеме имот, който е единствено жилище на извършителя и на неговото семейство, с оглед специалния характер на производството по този закон, вида обществени отношения, които урежда, както и от неговата цел- да предотврати и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, каквато облага може да бъде и придобиването на единствения жилищен имот, а също така и да предотврати разпореждането с имуществото, придобито от престъпна дейност.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 12.02.2010 г. по гр.д.№ 703/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: