4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
С., 23.04. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1754 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите, [населено място] срещу въззивно решение № 380 от 3.10.2011 год. по гр.д. № 788/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 716 от 18.07.2011 г. по гр.д. № 1915/2011 г. на Пазарджишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. Е. иск по чл.225, ал.1 КТ за разликата над сумата от 1 706.04 лв. до претендирания размер от 2 644.80 лв., и е уважен искът за още 938.76 лв., като в останалата обжалвана част, с която са уважи исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и частично по т.3 КТ първоинстанционното решение е потвърдено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси: представлява ли търговско представителство фактическото извършване на търговска дейност, в конкретния случай изразяващо се в подписване на договори от името и за сметка на търговеца и представителство от името и за сметка на търговеца и налице ли е несъвместимост в случаите, в които служителят изпълняващ длъжността “горски стражар” извършва търговска дейност не изобщо, а в сектора в който работи и контролира.
Ответникът по касационната жалба М. М. Е. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Формулираните в изложението правни въпроси не са от значение за изхода на делото, тъй като по тях въззивния съд не се е произнесъл. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прилага списък на разноските.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и частично по т.3 КТ на М. М. Е. срещу Регионална дирекция по горите, [населено място], въззивният съд е счел уволнението извършено на основание чл.330, ал.2, т. 8 вр. чл.107а, ал.1, т.2 КТ за незаконосъобразно. Изложил е съображения, че по делото не е установено ищецът да е бил търговски пълномощник на Р. А., действаща като едноличен търговец с фирма “Р.- Р. А.”, като са недоказани и останалите хипотези на несъвместимост по чл.107а, ал.1, т.2 КТ. Представеното пълномощно не е нотариално заверено, а в двата договора, в което като страна фигурира едноличния търговец липсват данни при сключването им последният да е бил представляван от лице, различно от неговия собственик. В обобщение е приел, че работодателят не е доказал законосъобразното упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание. Отменил е заповедта и е уважил останалите два иска- по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 КТ.
По поставения материалноправен въпрос: представлява ли търговско представителство фактическото извършване на търговска дейност, в конкретния случай изразяващо се в подписване на договори от името и за сметка на търговеца и представителство от името и за сметка на търговеца не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С постановено по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 126/2011 г. на ВКС, І т.о. е прието, че източник на представителна власт за търговския пълномощник е упълномощителната сделка. Същата е формална сделка-писмена с нотариално заверен подпис на търговеца. По силата на тази сделка пълномощникът има право да действа от името на търговеца, с последици за него.
Приетото от въззивния съд, че по делото жалбоподателят, в чиято тежест е да установи законосъобразността на уволнението не е установил посочената в чл.107а, ал.1,т.2 КТ несъвместимост ищеца да изпълнява длъжността “горски стражар”, с оглед качеството му на търговски пълномощник на [фирма] ,тъй като представеното пълномощно не е нотариално заверено, не влиза в противоречие с даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение. Жалбоподателят не е обосновал необходимост тази практика да бъде променена, като се даде друго разрешение на поставения въпрос.
По въпроса налице ли е несъвместимост в случаите, в които служителят изпълняващ длъжността “горски стражар” извършва търговска дейност не изобщо, а в сектора в който работи и контролира не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване- лицата работещи в държавната администрация не могат бъдат търговски пълномощници, като не са предвидени изрични хипотези къде ще бъде извършвана търговската дейност. Заповедта за уволнение е отменена, защото решаващият съд е приел, че не е доказано посоченото в нея уволнително основание, а не защото служителят е извършвал търговска дейност извън сектора в който работи.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
Водим от горното Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 380 от 3.10.2011 год. по гр.д. № 788/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Осъжда Регионална дирекция по горите, [населено място], [улица], № 50 да заплати на М. М. Е. от [населено място], обл. П. направените разноски за касационното производство в размер на 250 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :