4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
С., 20.05. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 1545 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. срещу определение № 1724 от 25.07.2013 г. по ч.гр.д. № 716/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.10.2012 г. по гр.д. № 2143/2012 г. на Софийски градски съд, с което е върната частна жалба с вх. № 53617 от 10.06.2011 г. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е съобразило събраните по делото доказателства за имотното му състояние, което довело до неправилно приложение на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Приложени са определения на състави на ВКС.
По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
К. И. Б. е подал искова молба срещу Прокуратура на Р България за присъждане на обезщетение в размер на 7 500 000 лв., представляващо претърпяни неимуществени вреди от виновни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника. Искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК е оставено без уважение с разпореждане от 4.05. 2011 г. Срещу разпореждането е подадена частна жалба, която е оставена без движение до представяне на доказателства за внесена по сметка на САС държавна такса в размер на 15 лв. Искането за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. е оставено без разглеждане с разпореждане от 24.08.2011 г. Поради неотстраняване в срок на нередовността на частната жалба, последната е върната с определение от 20.10.2012 г. За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда в дадения срок и правилно частната му жалба е била върната, като нередовна.
На поставения в изложението въпрос касаещ предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК е дадено разрешение в постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения на ВКС. Прието е, че преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелство, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В случая предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение за връщане на частна жалба, поради неотстранена в срок нередовност на същата. Разпореждането от 24.08.2011 г., с което е оставено без разглеждане искането за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждане на частна жалба с вх. № 53617 от 10.06.2011 г. срещу разпореждане от 4.05.2011 г. на Софийски градски съд не е било предмет на настоящото производство. Затова, поставеният правен въпрос и развитите съображения за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса не са обусловили решаващия извод на съда за връщане на частната жалба, като нередовна. Тъй като поставеният правен въпрос не е включен в предмета на делото и не е обусловил решаващите изводи на съда по делото, то не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалвания съдебен акт до касационно обжалване.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1724 от 25.07.2013 г. по ч.гр.д. № 716/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: