4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1160
[населено място], 11.11.2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 4662 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ярина В. П., от [населено място], подадена чрез адвокат Х. Х. срещу въззивно решение № 2564 от 11.04.2014 г. по гр.д. № 5328/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която като е потвърдено решение от 12.11.2012 г. по гр.д. № 57096/2010 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от Ярина В. П. срещу Ц. В. М. насрещен иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата над 3000 лв. и до 8 500 лв., представляваща размер на обогатяването в резултат на извършени от П. ремонтни дейности по смяна на дограма в собствения на М. недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.ІІІ.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВС и ВКС. При постановяване на решението съдът допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като дал вяра на показанията на св. К. П., а игнорирал показанията на останалите свидетели. Не изхождал от събраните доказателства, включително и СТЕ, от които се установявало, че дограмата е подменена изцяло, а искът бил уважен частично. От решението не ставало ясно за коя част от дограмата се уважава иска и за коя се отхвърля. Излагат се съображения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът Ц. В. М. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат А. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението не е формулиран въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, а оплакванията касаят правилността на съдебния акт. Претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски градски съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд, постановено по предявения от П. срещу М. насрещен иск по чл.61, ал.2 ЗЗД и е уважил същият за сумата 3000 лв., като е потвърдил решението, с което искът е отхвърлен за разликата до пълния размер от 8500 лв. Въз основа съвкупната преценка на събрания доказателствен материал съдът е приел за установено, че П. е извършила ремонтни дейности в апартамента на М., изразяващи се в поставяне на алуминиева дограма на единия балкон и на прозорците. Приел е, че те имат характеристиката на подобрения в имота довели до увеличаване на стойността му. Изложил е съображения, че отношенията между страните са такива като между държател на подобрения имот и собственик на същия, че е налице хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие, при която собственикът отговаря до размера на обогатяването, т.е. до размера, с който се е увеличила стойността на имота му в резултат на направените подобрения. При доказано основание на предявения иск и липса на достатъчно данни за неговия размер съдът на основание чл.162 ГПК е определил на 3000 лв. последния. По тези съображения е уважил иска за посочената сума, и е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер – 8500 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на О. на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд и решение на ВКС, постановено по реда на отм. ГПК.
В случая не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е поставил правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото. Жалбоподателят е обосновал приложното поле на касационното обжалване с материалнопрни и процесуалноправни въпроси, които не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация – да са от значение за изхода на делото. Според указанията в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда по съществото на спора, а не възприемането на фактическата обстановка и преценката на доказателствата. В конкретния случай формулираните в изложението въпроси са от такова естество, че предполагат проверка на същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция по преценка на доказателствата и установяване на релевантните за спора по чл.61, ал.2 ЗЗД факти. Решаващият извод на въззивния съд за основателност на иска с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД произтича от изградените след анализ на доказателствата по делото фактически констатации, че в имота собственост на ответника жалбоподателката- ищца е била държател и като такъв е подобрила същият чрез смяна на дограмата. Приел е, че с тези подобрения се е увеличила стойността на имота, като собственикът отговаря само до размера на обогатяването, т.е. до размера с който се е увеличила стойността на имота. Увеличената стойност на имота съдът е определил като е приложил правилото на чл.162 ГПК. Евентуалните грешки при формиране на тези констатации са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК които са от значение за правилността на въззивното решение, но не могат да обосноват допускане на решението до касационното обжалване, тъй като са извън установените в чл.280, ал.1 ГПК селективни критерии за достъп до касация. Като е обосновал приложното поле на касационния контрол с въпроси, релевантни за правилността на атакуваното решение, жалбоподателят не е разграничил основанията по чл.281, т.3 ГПК и общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не налага обсъждане на поддържаните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, в какъвто смисъл са указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 330 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2564 от 11.04.2014 г. по гр.д. № 5328/2013 г. на Софийски градски съд.
Осъжда Ярина В. П. от [населено място], [улица], ет.V, ап.11 да заплати на Ц. В. М. от [населено място], [улица], ет.ІІІ направените разноски за касационното производство в размер на 330 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :