О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
[населено място], 29.04..2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1285 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Ч., подадена чрез адвокат И. Ч. срещу въззивно решение № І-153 от 20.11.2012 г. по гр.д. № 986/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 371 от 12.04.2012 г. по гр.д. № 9595/2012 г. на Бургаския районен съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден на основание чл.50 ЗЗД да заплати на Й. И. К. сумата 5 344.90 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, причинени от животни негова собственост.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: възможно ли е при оспорване истинността на документ да бъде прието, че същата е доказана посредством доказателства събрани по искане на страната, неносеща доказателствената тежест; коя от страните трябва да направи доказателствено искане за установяване истинността на документ и може ли такова да направи лицето, неносещо доказателствената тежест, които са включени в предмета на спора и обуславят правните изводи на съда за основателност на иска. Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представя съдебни решения постановени от САС, ОС-Бургас и ОС-Варна.
Ответникът по касационната жалба Й. И. К. в писмения отговор, подаден чрез адвокати Д. А. и Б. Б. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд като е потвърдил решението на първоинстанционния съд е уважил предявеният иск по чл.50 ЗЗД, като е осъдил жалбоподателят да заплати на ищеца сумата 5344.90 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди. Приел е, че животни, собственост на жалбоподателя на 7.07.2011 г. са причини щети- изпотъпкали 80% от насажденията в бостан на 15 дка площ в землището на [населено място], засят от ищеца. Изложил е съображения, че изготвеният от назначената от кмета на селото комисия по чл.44, ал.2 З. и чл.20 З. констативен протокол, в който са отразени нанесените от кравите на жалбоподателя щети на бостана е частен свидетелстващ документ. С оглед оспорването му от жалбоподателя-ответник по иска е приел, че доказателствената тежест за установяване на оспорените констатации е за ищеца. С оглед на това оспорване съдът е обсъдил показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, участвали в състава на комисията, съставила протокола. Въз основа на тях е приел, че част от бостана около 15 дка е била утъпкана, като засадените растения били стъпкани. От заключението на назначената по искане на ищеца съдебна-агротехническа експертиза е приел за установено, че нанесената щета от унищожени от еднокопитни животни растения е в размер на 80%. В обобщение съдът е приел, че жалбоподателят като собственик на животните, отговаря за причинените от тях вреди на основание чл.50 ЗЗД.
Поставеният в изложението въпрос е: при оспорване истинността на частен свидетелстващ документ чия е тежестта за доказване истинността му и възможно ли е да бъде прието, че същата е доказана посредством доказателства, събрани по искане на страната, неносеща доказателствената тежест.
Поставеният процесуалноправен въпрос е свързан с проблема за разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на частен свидетелстващ документ и за възможността удостоверените в него факти да бъдат установени от издателите на този документ, допуснати като свидетели по искане на страната оспорила документа. По този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като възивният съд е процедирал съобразно утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 193, ал. 3, пр. 2 ГПК, според която тежестта за доказване неистинността му пада върху страната която го е представила. В задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 748 от 17.02.11 г. по гр. дело № 801/09 г. на IV г. о. и решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, може да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти. За доказването им обаче не е необходимо свидетелите да възпроизведат съдържащите се в документа техни изявления. Доказателствената сила на свидетелските им показания се определя от потвърждаването на участието им в издаването на документа и посочването по какъв начин са узнали удостоверените факти – дали са очевидци на осъществяването им, или са убедени в осъществяването им от други факти, на които са очевидци и кои са тези други факти; както и дали са узнали тези факти от трети лица, или от някоя от страните по делото. В случая въззивният съд е процедирал съобразно задължителната практика като е обосновал решението на доказателствата събрани от двете страни.
С оглед на тези съображения следва да се приеме че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-153 от 20.11.2012 г. по гр.д. № 986/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :