3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
С., 29.04.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 2326 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. В. Б., подадена чрез адвокат Р. И. срещу определение № 125 от 7.02.2014 г. по ч.гр.д. № 135/2014 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определение на Пловдивския окръжен съд от 14.10.2013 г. по ч.гр.д. № 2851/2013 г., и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, като искането е то да бъде отменено и постановено ново, с което се уважи частната жалба.
Ответницата В. А. П. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С определение от 14.10.2013 г. по ч.гр.д. № 2851/2013 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено определение от 4.06.2013 г. по гр.д. № 8963/2013 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на производството по делото, на основание чл.126, ал.1 ГПК и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба, като е приел, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е налице нито една от посочените в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК хипотези.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото. С обжалваното определение въззивният съд е отменил определение на районния съд, с което е прекратено производството по делото и върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Това определение, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на обжалваемите по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове, защото не е преграждащо. Не е и от категорията на обжалваемите по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на друго производство. Правилно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, и я е оставил без разглеждане независимо, че въззивният съд е постановил, че той подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок. Това е така, защото с определението на въззивния съд не е оставено в сила преграждащото по-нататъшния ход на делото определение на първата инстанция, а последното е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението на районния съд е преграждащо исковото производство, но не и въззивното определение, което не попада в тази категория. То не прегражда пътя за защита пред съда, пред който иска е бил заявен за разглеждане. Такива определения се контролират по повод обжалване на решението.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и ще следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 125 от 7.02.2014 г. по ч.гр.д. № 135/2014 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :