3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
[населено място], 23.07 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 3426 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. Б. от [населено място], против определение от 13.03.2014 г. по гр.д. № 10453/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ въззивен брачен състав, с което е върната на жалбоподателката касационната й жалба срещу въззивно решение № 22 от 02.01.2014 г. постановено по делото, подадена на 27.01.2014 г. с вх. № 8298. Жалбата е върната поради това, че цената на всеки един от обективно съединените искове по чл. 142 СК, по които е постановено въззивното решение, е под 5 000 лв. и е процесуално недопустима.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба К. А. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. П. от АК-С. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба като недопустима, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й – ДВ, бр. 100/2010 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5 000 лв., а в случая предявените обективно съединени искове за издръжка са всеки един за сумата от 4 320 лв.
Определението на въззивния съд е правилно.
Софийският градски съд е постановил на 02.01.2014 г. въззивно решение № 22 по в.гр.д. № 10453/2013 г., с което като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените искове от ищеца в качеството му на баща и законен представител на малолетните деца М. и Е. срещу ответницата за заплащане на месечна издръжка по 120 лв. на всяко едно от тях, считано от 04.03.2013 г. Касационната жалба срещу решението е подадена на 27.01.2014 г. с вх. № 8298 и е върната на подателката й на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 100/2010 г./.
Това е така, тъй като според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, която следва да бъде съобразена към момента на подаване на касационната жалба. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове за парично вземане под 5 000 лв./според чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК цената на искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи е сборът на платежите за три години/, в случая всеки един от двата предявени искове за издръжка е с цена 4 320 лв., поради което касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено. Следователно, обжалваното определение на въззивния съд, с което е върната като процесуално недопустима касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Неоснователен е изложеният довод в нея, че цената на иска следва да се определи като се сборува цената по двата обективно съединени искове за издръжка, тъй като съгласно закона всеки един от двата иска има цена, която не се сборува и тъй като материалния интерес, за който частната жалбоподателка е обжалвала решението на първостепенния съд е 120 лв. месечна издръжка за всяко едно от двете деца, потвърден и от въззивния съд, то цената на всеки един от тях възлиза на 4 320 лв., т.е. под 5 000 лв., поради което и въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.03.2014 г. по в.гр.д. № 10453/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ брачен въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :