5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
гр. София, 25.05. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 2292/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 482/17.02.2015 г. по ч.гр.д. № 104/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на К. В. Д. от [населено място] срещу определение № 20980 от 17.10.2014 г. на Софийския градски съд, ГО, II “б” въззивен състав, постановено по гр.д. № 15630/2014 г., с което е прекратено производството по делото пред Софийския градски съд и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Недоволна от определението, жалбоподателката К. В. Д., чрез пълномощника си адв. Ц. К. от АК – С., го обжалва в срок, като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частната касаторка сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси: 1/ „Каква е подсъдността при обжалване на акт на съдебен изпълнител, с който е наложена глоба на длъжник, при образувано изпълнително производство, основано на изпълнителен лист, уреждащ режима на лични отношения родител – дете, за неизпълнение на задължение за предаване на дете?“; 2/ „Следва ли съдът при определяне на подсъдността да се съобрази с мотивите на постановлението за налагане на глоба или следва да основе съдебния си акт само на посоченото от съдебния изпълнител основание?“. Представена е съдебна практика – Решение от 06.02.2013 г. по гр. д. № 1626/2013 г. на Софийски градски съд; Постановление № 4 от 06.12.1962 г. на Пленума на ВС; Решение № 7103 от 24.2013 г. по в.гр.д. № 9808/2013 г. на Софийски градски съд; Решение от 26.03.2013 г. по в. гр. д. № 114/2013 г. на Окръжен съд – Сливен, влезли в сила.
Ответникът по частната жалба М. И. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ц. П. от АК – С., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и счита, че обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че с обжалваното определение съставът на Софийския градски съд, като е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд, е постановил правилно и законосъобразно определение, тъй като по частната жалба срещу постановление за налагане на глоба по изпълнително дело на основание чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК, компетентен да се произнесе по правилата на родовата подсъдност с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ГПК, е районен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е изложен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това е така, тъй като в случая с обжалваното определение въззивният съд е приел, че районният съд е родово компетентния съд да разгледа жалбата срещу постановлението на частния съдебен изпълнител, с което е наложена глоба на основание общата разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК за неизпълнение на разпореждането му за предаване на детето, поради неизпълнение на съдебно решение в частта, която задължава жалбоподателката да предаде детето на бащата за период от 10 дни през лятото, както и поради това, че е нарушила собственото си заявление по чл. 528, ал. 2 ГПК за определяне на 10-дневен период през лятото на 2014 г., през който детето да бъде предадено на бащата. В случая родовата подсъдност е определена съобразно общата разпоредба на чл. 93, ал. 2 ГПК, тъй като специалната на чл. 528, ал. 3 ГПК се прилага като основание за налагане на глоба само при неизпълнение на задълженията по чл. 528, ал. 2 ГПК, каквото неизпълнение от страна на частната жалбоподателка не се твърди като основание за налагането й. От значение за определяне на подсъдността е видът на съответното производство, като така поставените въпроси не обуславят изхода на настоящото частно производство, а са въпроси по същество, които ще бъдат решени при преценка правилността на обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител, съобразно критериите при определяне на съответната санкция, още повече, че погрешната правната квалификация на нарушението и липсата на мотиви доколко описаното нарушение съответства на наложената санкция, съставляват основание за нейната отмяна. Следователно в случая, въззивният съд е приложил точно правилата за определяне на родовата подсъдност, като е приел, че компетентен да разгледа жалбата срещу наложената от частния съдебен изпълнител глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК за неизпълнение на други негови нареждания, съобразно правилото на чл. 93, ал. 2 ГПК, е районният съд. Евентуалното неточно определяне на правната квалификация на посоченото нарушение не води до промяна на подсъдността, а до възможност за процесуална незаконосъобразност на постановлението, с което е наложена съответната санкция. Към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не е приложена противоречива задължителна практика, имаща отношение към поставените въпроси, а приложената практика на съдилищата не установява твърдяното противоречие. Съдържанието на общата разпоредба на чл. 93, ал. 2 ГПК е ясно и не се нуждае от тълкуване, нито приложението на разпоредбата е противоречиво. Въпросът дали извършеното нарушение съответства на наложената санкция не е предмет на обжалване с частната жалба, тази преценка ще се извърши изцяло по същество, като компетентен да се произнесе по основателността на наложената санкция е съответният районен съд, чието определение е окончателно. Глобите при принудителното изпълнение са уредени отделно с новия ГПК като административна санкция, която органът по принудително изпълнение – съдебният изпълнител може да наложи при неизпълнение на задълженията на участниците в изпълнителното производство. Предвидени са хипотези за реализиране на общата административна отговорност, както и за отделните видове изпълнителни производства, като ГПК изрично е установил случаите, в които съдебният изпълнител може да наложи глоби за неизпълнение на задълженията на участниците в тях. Случаите, когато се налагат глоби са диференцирани, а размерът им е уреден общо, с оглед възможност за преценка и постигане целите на имущественото наказание и съобразяване на конкретната санкция. Производството по изпълнение на задължение за предаване на дете, уредено в чл. 528 ГПК, е специално изпълнително производство, за което законодателят изрично е посочил неизпълнението на кои задължения се санкционира с глоба. Производството започва с покана за доброволно изпълнение на длъжника в определено време и място, която трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето, като в 3-дневен срок от връчването на поканата, длъжникът следва да съобщи на съдебния изпълнител: готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое време и място е готов да предаде детето. За неизпълнение на тези задължения по чл. 528, ал. 2 ГПК в срок, съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК и при необходимост постановява принудителното му довеждане. С оглед спецификата на производството по предаване на дете, законодателят е допуснал съдебният изпълнител да поиска от дирекция „Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение; да поиска от дирекция „Социално подпомагане“ да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост – от полицейските органи – вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи и едва ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя. Тази нова процесуална уредба е отменила стария ред по отменения ГПК за изпълнение на решенията относно родителски права върху децата посредством налагане на глоби, както и приетото поради празнота в закона Постановление № 4 от 06.12.1962 г. на Пленума на ВС и е въведена, с оглед гарантиране в максимална степен защита на правата на детето, чиито интереси са приоритет от първостепенно значение, за което съдът следи служебно. Няма пречка обаче, когато не са изпълнени други задължения от страна на длъжника във връзка с предаването на дете, а не тези, предвидени в нормата на чл. 528, ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител да наложи глоба по общото правило на чл. 93, ал. 1, т. 3 ГПК, както е в настоящия случай. При това положение не може да се приеме, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивният съд, тъй като изводът му за приложението на общата родова подсъдност по чл. 93, ал. 2 ГПК в случая не е в разрез със закона и съдебната практика, още повече, че правилото на тази законова норма е въведено с цел бързина на производството, поради което при съобразяване на точното изпълнение на закона, районният съд като родово компетентен, следва да реши въпроса законосъобразно ли е наложена санкцията на жалбоподателката.
Ето защо, поставените въпроси относно подсъдността при обжалване на акт на съдебен изпълнител, с който е наложена глоба на длъжник, при образувано изпълнително производство, основано на изпълнителен лист, уреждащ режима на лични отношения родител – дете, за неизпълнение на задължение за предаване на дете и следва ли съдът при определяне на подсъдността да се съобрази с мотивите на постановлението за налагане на глоба или следва да основе съдебния си акт само на посоченото от съдебния изпълнител основание, не са от значение за изхода на делото, нито са решени от въззивния съд в противоречие със закона и съдебната практика, поради което не са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, поради което,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 482/17.02.2015 г. по ч. гр. д. № 104/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на К. В. Д. от [населено място] срещу определение № 20980 от 17.10.2014 г. на Софийския градски съд, ГО, II “б” въззивен състав, постановено по гр. д. № 15630/2014 г., с което е прекратено производството по делото пред Софийския градски съд и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :