3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
[населено място], 20.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч. гр. д. № 853/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 21566 от 18.12.2015 г. на Д. С. Г. и Л. С. Г., и двете от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. С. oт АК – Б. срещу определение № 3072 от 11.12.2014 г., постановено по гр. д. № 2163/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба срещу разпореждане от 28.10.2014 г., постановено по гр. д. № 228/2013 г. по описа на Несебърския районен съд, с което е оставена без движение въззивната жалба срещу решение № 180/08.10.2014 г., постановено по същото гражданско дело, с указание за внасяне в законния срок на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, определена съобразно Т. в размер на 1726, 70 лв. и е прекратено производството по делото. Ж. молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответниците по частната жалба С. Р. И., М. Й. Й., П. Й. И., Р. С. И., С. В. И. и П. В. П., всички от [населено място] не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивния съд е оставил без разглеждане подадената частна жалба на адв. Р. С. като пълномощник на частните касатори против разпореждането на Несебърския районен съд, с което е оставена без движение въззивната им жалба срещу постановеното по делото първоинстанционно решение, поради нередовност и е указано на жалбоподателките в едноседмичен срок да представят доказателство за внесена държавна такса, определена от съда, като са уведомени, че при неизпълнение на указанията въззивната им жалба ще бъде върната като нередовна. Съдът е приел, че това разпореждане не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на обжалваемите по чл. 274, ал. 1, вр. с чл. 279 ГПК, тъй като нито е преграждащо, нито изрично в закона е предвидено неговото обжалване. Изложени са съображения, че обжалваното разпореждане е необжалваемо и същото би подлежало на съдебен контрол едва след връщане на въззивната жалба от съда, поради неотстраняване на допуснатите нередовности.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК урежда възможност за обжалване с частна жалба определенията на съда, респ. разпорежданията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Постановеното разпореждане от въззивния съд, с което е оставена без движение въззивната жалба за отстраняване в срок на пороците й не е преграждащо, а и разпоредбата на чл. 262, ал. 1 ГПК не предвижда възможност за обжалването му. На съдебен контрол подлежи определението на съда, с което се прекратява производството по делото, поради неотстраняване в срок нередовностите на въззивната жалба, но не и разпореждането по чл. 262, ал. 1, вр. с чл. 261, т. 4 ГПК, с което тя е оставена без движение.
Релевираните твърдения на частните касатори, че невъзможността да заплатят държавна такса в определения размер, прегражда възможността на страната да продължи производството по делото, са неотносими към настоящото частно производство, тъй като при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК, физическите лица разполагат с процесуалната възможност да поискат от съда да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски.
Следователно, разпореждането, с което съдът е указал внасянето на държавна такса в размер, определен, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, не подлежи на самостоятелно обжалване и неговата правилност би могла да се провери при връщане на жалбата, поради неизпълнение на дадените указания по отстраняване на допуснатите нередовности.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3072 от 11.12.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 2163/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, ГК, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Д. С. Г. и Л. С. Г., и двете от [населено място] срещу разпореждане от 28.10.2014 г., постановено по гр. д. № 228/2013 г. по описа на Несебърския районен съд, с което е оставена без движение въззивната жалба срещу решение № 180/08.10.2014 г., постановено по същото гражданско дело, с указание за внасяне в законния срок на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1726, 70 лева и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: