3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
С., 29.04 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 480 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. М. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Г. от АК-Р., против въззивно решение № 663 от 21.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 783 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 783 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 6015/2012 г. на Русенския районен съд и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК, като е ограничен от родителски права по отношение на детето Й. Р. И., [дата на раждане] , бащата на детето Р. М. И., като му е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., които отношения да се извършват извън дома на бащата и задължително в присъствие на социален работник.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика – ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/74 г., решение № 10 от 05.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 153/2011 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и две определения на ВКС по чл. 288 ГПК, които съгласно приетото разрешение дадено в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 18.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. Б. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Г. от АК-Стара З., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, неоценяем иск по чл. 131, ал. 1 СК и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил предявения иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права, въззивният съд е приел, че общуването между детето Й. с баща й насаме в неговия дом е свързано с риск за детето и представлява опасност за неговата личност, здраве и възпитание, като това ограничаване на родителските права е приел, че следва да се осъществи чрез определяне на по-ограничен режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., които отношения да се извършват извън дома на бащата и задължително в присъствие на социален работник.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси, които конкретизирани от настоящата инстанция, с оглед разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в един материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, а именно – относно предпоставките за ограничаване на родителските права на основание чл. 131, ал. 1 СК, който въпрос е решен в противоречие с приетото в цитираната по-горе задължителна съдебна практика – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 663 от 21.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 783 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд.
Указва на Р. М. И. от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 20, със съдебен адресат-адв. М. Г. от АК-Р., [населено място], [улица], в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и представи документ за това в деловодството на съда, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Препис от определението да се изпрати на страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: