5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
С., 26.03. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 7287/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Г. от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Вяра М.- Т. срещу въззивно решение от 18.07.2014 г. по гр. дело № 2584/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-123-78 от 26.11.2013 г. по гр.д. № 39193/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Център за развитие на човешките ресурси, [населено място] обективно съединени искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № РД-13-2012-00-012 от 18.06.2012 г. на диретора на центъра, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на длъжността, която е заемала до уволнението- “директор на дирекция „Програмни дейности, селекция и анализ” и с правно основание чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 13 131 лв. за времето, през което е останала без работа, считано от 18.06.2012 г. до 18.12.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправен въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. Изведените правни въпроси са: какви са правомощията на въззивния съд, следва ли въззивната инстанция да изложи свои собствени мотиви в съответствие с чл.272, вр. чл.273, вр. чл.236, ал.2 ГПК и да подложи на самостоятелна преценка всички доказателства и доводи на страните; по какви правила решаващият съд формира изводите си за релевантните обстоятелства относно установеността на дисциплинарното нарушение, може ли съдът да приеме за безспорно установен по делото един факт, по който показанията на свидетелите са противоречиви и следва ли в този случай да се извърши преценка на всички доказателства, като съпостави гласните доказателства с останалия доказателствен материал по делото; кое нарушение на трудовата дисциплина е съставомерно по чл.187, т.10 КТ, съответно кои актове на работодателя създават за работника или служителя задължения, неизпълнението на които обуславя дисциплинарна отговорност по чл.187, т.10 КТ. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката се позовава и представя съдебна практика.
Ответната страна Център за развитие на човешките ресурси, в писмен отговор подаден чрез адвокат Н. Н. изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане до касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, ІІІ г. отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят е доказал, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, за да бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност съгласно чл. 186 КТ. Приел е, че по делото е установено арогантно поведение и грубо отношение на ищцата към нейни колеги и подчинени, което съставлява нарушение на посочените в заповедта разпоредби на Етичния кодекс на служителите в ЦРЧР и тежко нарушение на трудовата дисциплина, което само по себе си обуславя налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че с поведението си ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина, описани в раздел ІІІ на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, която е подробно мотивирана, при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 194 и чл. 195 КТ, поради което и искът й за отмяна на наложеното наказание се явява неоснователен.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос- какви са правомощията на въззивния съд, следва ли въззивната инстанция да изложи свои собствени мотиви в съответствие с чл.272, вр. чл.273, вр. чл.236, ал.2 ГПК и да подложи на самостоятелна преценка всички доказателства и доводи на страните не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор за правомощията на въззивната инстанция. Прието е, че въззивния съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението, а за неговата правилност е ограничен от въведеното във въззивната жалба. В атакуваното решение съдът се е съобразил с дадената постановка. Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания при обсъждане на събраните доказателства въззивният съд е обсъдил в съвкупност същите и въз основа на тях е изградил извода, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се в арогантно поведение и грубо отношение към нейните колеги и подчинените й. Длъжността, която е заемала предполага нормално отношение към колегите и подчинените й, като е била длъжна да се въздържа от грубо и арогантно поведение. За такова поведение не е нужно да има нарочен акт и твърденията, че не е запозната с Етичния кодекс от една страна както правилно е приел съдът са неотносими, а от друга се опровергават от изложеното в обясненията й.
По въпроса- по какви правила решаващият съд формира изводите си за релевантните обстоятелства относно установеността на дисциплинарното нарушение, може ли съдът да приеме за безспорно установен по делото един факт, по който показанията на свидетелите са противоречиви и следва ли в този случай да се извърши преценка на всички доказателства, като съпостави гласните доказателства с останалия доказателствен материал по делото също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросът се поставя във връзка с приетото от съда, че нарушенията описани в раздел ІІІ на заповедта са установени от събраните по делото гласни доказателства. На поставения въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС. Прието е, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установените факти. Във всички случаи съдът трябва да мотивира защо дава вяра или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира свидетелските показания, освен, ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства. Приетото от въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса кое нарушение на трудовата дисциплина е съставомерно по чл.187, т.10 КТ, съответно кои актове на работодателя създават за работника или служителя задължения, неизпълнението на които обуславя дисциплинарна отговорност по чл.187, т.10 КТ също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. При констатиране нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. Тази негова преценка впоследствие подлежи на контрол от съда при оспорване законността на дисциплинарното наказание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.07.2014 г. по гр. дело № 2584/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: