3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
С., 26.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4370 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. И. А. от АК-С., против въззивно решение № 1172 от 19.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 16002 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г състав, с което е отменено изцяло решение от 28.06.2010 г. по гр.д. № 2532/2010 г. на Софийски районен съд, 58 с-в, и са уважени предявените от Е. С. Е. от [населено място] срещу [фирма] искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение са решени правни въпроси, които са от значение за изхода на спора и които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, а именно – кой е правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на заповедта или датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение; кое основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се вземе предвид и чиято законосъобразност следва да се контролира от съда – основанието, записано в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или основанието, записано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и какво е правното значение на противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед и обуславя ли това противоречие незаконосъобразност на уволнението. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: решение № 462 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 789/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 53 от 16.03.2012 г. по гр.д. № 854/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 393 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 781/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 559 от 09.07.2010 г. по гр.д. № 650/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и на противоречива съдебна практика – решение № 206 от 29.02.2000 г. по гр.д. № 617/1998 г. на ВКС, ІІІ г.о. – основания за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Представените две въззивни решения, за които липсват данни, че са влезли в сила, както и определенията на ВКС по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика, съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК и в т. 1 на ТР № 2/2011 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК.
Ответницата по касационната жалба Е. С. Е. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни, тъй като в случая работодателят не е доказал осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, а именно, че в случая е налице закриване на част от предприятието.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя правни въпроси, посочени по-горе, които са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 664 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 192/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., решение № 402 от 21.10.2011 г. по гр.д. № 721/2011 г. на ІV г.о. на ВКС и др., в които е прието, че при прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане срока на предизвестието/чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/. Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на предизвестието.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 3 от Тарифа ГПК, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1172 от 19.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 16002 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място], [улица], в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 50 лв., и представи документ затова, като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: