1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
С., 16.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1514 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Н. Б. и В. Б. Б., и двамата от [населено място], Пловдивска област, чрез пълномощника им адв. Х. Д. от АК-Х., против въззивно решение № 1031 от 07.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1311 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 14 от 05.03.2010 г., постановено по гр.д. № 260/2009 г. на Първомайския районен съд, е отхвърлен предявеният от А. Н. Б. и В. Б. Б. срещу А. С. С. от [населено място], Пловдивска област, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето, във връзка с чл. 57, ал. 2 предложение първо ЗЗД, за заплащане на сумата от 1100 лв., представляваща стойността на лек автомобил ВАЗ 2105 с рег. [рег.номер на МПС] , рама № Х. и двигател № [ЕГН].
К. поддържат, че въззивното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторите сочат като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. И. материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора е за правната квалификация на заявената претенция, с твърдението, че въззивният съд неправилно е квалифицирал спорното право по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – връщане на даденото на отпаднало основание и поради тази причина е приел иска за неоснователен и го е отхвърлил. В подкрепа на твърденията си касаторите посочват като съдебна практика, на която въззивното решение противоречи – постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС.
Ответникът по касационната жалба, А. С. С., чрез пълномощника му адв. И. Д. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като ищците не са доказали наличието на отпаднало правно основание, за да им се дължи връщане на даденото. Съдът е приел, че искът се основава на твърдения за валидна упълномощителна сделка между страните, чието действие впоследствие е било прекратено, а специалната хипотеза на неоснователното обогатяване – връщане на полученото на отпаднало основание е налице, когато основанието, породило облигационната връзка отпадне, като отпадането винаги е с обратна сила. Т.е. в случая това основание би се реализирало, ако ищците наведат и докажат факти за недействителност на упълномощителната сделка, тъй като това е основанието, на което процесния автомобил е бил предаден, каквото в случая те не са сторили.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид посоченото ППВС № 1/1979 г.
Повдигнатият от жалбоподателите материалноправен въпрос за правната квалификация на заявената претенция, с твърдението, че въззивният съд неправилно е квалифицирал спорното право и поради тази причина е приел иска за неоснователен, е обусловил изхода на спора. В мотивите си въззивният съд от една страна е приел, че с оглед обстоятелствената част на исковата молба правоотношенията между страните са се развили на основата на упълномощителна сделка между тях относно процесния лек автомобил, т.е. между страните е сключен договор за мандат и се касае за договорни отношения, а от друга страна не ги е разгледал, а е приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и е отхвърлил иска. Поставеният въпрос се отнася до задължението на съда да постави точна правна квалификация на спорното право, като в конкретния случай с оглед заявеното в обстоятелствената част на исковата молба се касае до неизпълнение на договорни задължения предвид сключения между страните договор за мандат относно процесния автомобил, които изключват приложното поле на института за неоснователното обогатяване, в която връзка е и посочената задължителна съдебна практика – постановление № 1/1979 г. на П. по някои въпроси на неоснователното обогатяване.
Налице е решен от въззивния съд материалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС/ВС, обусловил изхода на делото, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос, обусловил изхода на делото от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
На касаторите следва да се укаже да внесат дължимата държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., на основание чл. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1031 от 07.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1311 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касаторите А. Н. Б. и В. Б. Б., и двамата от [населено място], Пловдивска област, със съдебен адрес : [населено място], [улица], адв. Х. Д. от АК-Х., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 25 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: