5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
С., 14.06. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1839 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. Л. Ч.-Т., против въззивно решение № 10 от 02.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 671 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 1738 от 26.10.2015 г. по гр.д. № 19/2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ХІ с-в, е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място], да заплати на М. Г. Х. от [населено място], сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП от 22.10.2013 г. на Автомагистрала – 2 „Х.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 5 983,34лв. – разходи за лечение на нанесени телесни увреждания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 6 753,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 55 000 лв., за периода от датата на увреждането 22.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.01.2015 г., на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Присъдени са и разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по правните въпроси, обусловили изхода на делото, а именно – относно правилното приложение на принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане; какъв е обхвата на пълно и главно доказване на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразени в разход за лечение, усилена храна, чужда помощ и др.; представлява ли достатъчна и единствена преграда наличието на телена предпазна мрежа в обхвата на републиканските пътища – автомагистрали за недопускането на животни на пътното платно. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, решение от 25.06.2015 г. по гр.д. № 12826/2014 г. на Варненския районен съд, ГО, за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което същото не съставлява противоречива съдебна практика, предвид разрешението, дадено в т. 3 на ТР№ 1/2010 г. Не съставляват такава съдебна практика и приложените постановление на В. окръжна прокуратура от 10.05.2014 г., както и определенията на първоинстанционен и въззивен съд по ч.н.д. и в.ч.н.д.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Х. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. П. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Третото лице-помагач на ответника [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Т. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК не оспорва касационната жалба и счита същата за основателна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, оценяеми искове по чл. 49 ЗЗД, с цена над 5 000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място], е осъдена да заплати на М. Г. Х., сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки, стрес, притеснение и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП от 22.10.2013 год. при км.392+800 на Автомагистрала – 2 „Х.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 5 983,34 лв. – разходи за лечение на нанесени телесни увреждания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 6 753,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 55 000 лв. за периода от датата на увреждането 22.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.01.2015 г., на осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и в частта на присъдените в полза на ищцата разноски от 2 670 лв. и на присъдените в полза на държавата разноски от 2 710,90 лв. и 420 лв. за първоинстанционното производство. Съдът е приел за установено по делото, че на 22.10.2013 г. около 06.00 – 06.30 часа, при км. 392+800 на Автомагистрала – 2 „Х.“, по време на служебно пътуване, като пътник на задната седалка в автомобил „Шкода Ф.“ с peг. [рег.номер на МПС] , управляван С. С., ищцата е претърпяла пътно-транспортно произшествие/ПТП/, при което е получила следните увреждания: сгъвно счупване на първи поясен прешлен, счупване на дясната ключица, счупване на лява лопатка, разкъсно-контузна рана в дясна теменно-слепоочна област, кръвонасядания в областта на дясно рамо, дясна ключица и гърба. Приел е, че ПТП е било предизвикано от внезапно появило се на магистралата диво животно – чакал, което водачът на автомобила неуспешно се опитал да избегне с маневра по заобикаляне. След удара с животното автомобилът не е бил овладян, качил се е с предната си част върху лявата мантинела и след продължилото движение се блъснал в носеща колона на моста, завъртял се, а след това и преобърнал на дясната страна и на таван, като продължил да се движи, което било причинено от липсата на предпазна ограда по продължение на 2 700 м. от магистралата, като наличието на такава цели да се ограничи достъпа на диви животни до магистралата и съгласно нормативните разпоредби, поставянето й е в задължение на ответното дружество. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество. Приел е, че в резултат на ПТП ищцата е претърпяла множество телесни увреждания, три от които средни телесни повреди, като справедливото обезщетение за причинените й неимуществени вреди съгласно критерия по чл. 52 ЗЗД възлиза на сумата от 55 000 лв., в какъвто размер е предявен този иск. Уважил е и искът за имуществените вреди в общ размер от 5 983,34 лв., ведно със законната и мораторна лихви.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди от деликта. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 49 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 132 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 645/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 232 от 29.10.2014 г. по гр.д. № 754/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се отнася до поставените правни въпроси относно – какъв е обхвата на пълно и главно доказване на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразени в разход за лечение, усилена храна, чужда помощ и др. и представлява ли достатъчна и единствена преграда наличието на телена предпазна мрежа в обхвата на републиканските пътища – автомагистрали за недопускането на животни на пътното платно, така както са формулирани, същите се отнасят до неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не обосновават общото основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е посочена и противоречива съдебна практика по тях.
На касатора следва да се укаже, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението, следва да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 1 100 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа ГПК/2008 г./, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 10 от 02.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 671 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, ГО, в частта му, с която е уважен искът на М. Г. Х. от [населено място] срещу Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място], с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП от 22.10.2013 г. на Автомагистрала – 2 „Х.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6 753,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 55 000 лв., за периода от 22.10.2013 г. до 05.01.2015 г., по касационна жалба с вх. № 1620 от 09.03.2016 г. на Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 02.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 671 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, ГО, в останалата му обжалвана част.
УКАЗВА на Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез Областно пътно управление [населено място], ул. „Д-р П.” № 3, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1 100 лв. и представи документ затова в канцеларията на съда, като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: