2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
С., 24.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1861 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция „Митници” [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Д. Й., против въззивно решение № 6645 от 15.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 6315/2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав, в частта му, с която като е потвърдено решение № ІІ-62-ІV-87 от 15.03.2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 62 с-в, постановено по гр.д. № 58306/2011 г., са уважени предявените от В. С. И. от [населено място] срещу Агенция „Митници” [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е уважен в пълен размер.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за решаване на делото, разрешаването на които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: допустимо ли е след изтичане на срока по чл. 131 ГПК ответникът да навежда и други доводи за неоснователност на предявения иск, различни от аргументите, изложени в писмения отговор на исковата молба; закриването на отделно звено, при положение, че функциите, регламентирани в У. правилник на администрацията, приет от Министерския съвет, се запазват, представлява ли закриване на част от предприятието по см. на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ или е съкращаване на щата; налице ли е закриване на част от предприятието при положение, че не е закрита 90% от дейността на звеното, в което е работил ищеца и е намален щата на това структурно звено.
Ответникът по касационната жалба В. С. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, и обусловен от първия оценяем иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, тъй като в случая работодателят не е доказал, че е налице това уволнително основание. Съдът е приел, че „съкращаване в щата” означава премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой работници или служители в предприятието на работодателя, като уволнението на това основание засяга толкова работници и служители в предприятието, колкото щатни бройки се съкращават. За да е налице съкращаване на щата, трябва за в бъдеще щатът да предвижда съкращаване на общата бройка на работниците или служителите. В конкретния случай е приел от представените по делото писмени доказателства – заповед № 620 от 11.11.2011 г. на директора на Агенция „Митници” и длъжностните разписания на Централно митническо управление, за установено, че е закрит отдел „Мобилни митнически групи с прилежащите му звена”, поради което е налице закриване на част от предприятието. Във връзка с направеното във въззивната жалба възражение от ответната агенция, че дейността на закритото звено е продължила да съществува под други организационни форми предвид извършеното вътрешно организационно преустройство на агенцията, въззивният съд е приел, че такъв довод не е правен пред първоинстанционния съд в срока по чл. 131 ГПК и е налице преклузията по чл. 133 ГПК, а също така и че в подкрепа на тази теза не са представени доказателства както пред първата, така и пред въззивната инстанция.
Поставеният процесуалноправен въпрос – допустимо ли е след изтичане на срока по чл. 131 ГПК ответникът да навежда и други доводи за неоснователност на предявения иск, различни от аргументите, изложени в писмения отговор на исковата молба, е от значение за изхода на делото, но разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по него е постановена задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1151/2009 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че сега действащия ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата. Съгласно чл. 131 ГПК с изпращане на преписа на исковата молба и доказателствата към нея, съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. С получаване на изчерпателните указания, ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши. Ето защо разпоредбата на чл. 133 ГПК, изразяваща концентрационното начало в гражданския процес предвижда, че ако ответникът бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността на направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Извършеното в случая от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 133 ГПК е съобразено изцяло с тази практика на ВКС, поради което посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Останалите правни въпроси от материално естество – закриването на отделно звено, при положение, че функциите, регламентирани в У. правилник на администрацията, приет от Министерския съвет, се запазват, представлява ли закриване на част от предприятието по см. на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ или е съкращаване на щата; налице ли е закриване на част от предприятието при положение, че не е закрита 90% от дейността на звеното, в което е работил ищеца и е намален щата на това структурно звено, така както са формулирани, не са обусловили изхода на делото и не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В конкретния случай въззивният съд е приел от твърденията на ответника и данните по делото, че той като работодател не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, а представените доказателства сочат на друго уволнително основание – закриване на част от предприятието. В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6645 от 15.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 6315/2012 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав, по касационна жалба с вх. № 119947/19.11.2012 г. на Агенция „Митници” [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: