1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
С., 24.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 994 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-С., против въззивно решение от 08.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 73 по описа за 2011 г. на Монтанския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решението от 30.12.2010 г. по гр.д. № 469/2010 г. на Монтанския районен съд, са уважени предявените от Г. Н. Д. от [населено място], област М. срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение са решени правни въпроси, които са от значение за изхода на спора, а именно – липсата на отделна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение води ли до незаконосъобразност и на заповедта за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”, както и липсата на конкретно правно основание или сгрешено такова за прекратяване на трудовото правоотношение води ли до ненастъпване на ефекта наложеното дисциплинарно уволнение и следва ли да се издава нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение след успешно проведено дисциплинарно производство, завършило с надлежно връчване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, за които твърди, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Г. Н. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-М. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 2 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са основателни, тъй като в случая издадените три заповеди от работодателя, едната от които за налагане на дисциплинарното наказание уволнение, а другите две за прекратяване на трудовото правоотношение, взаимно си противоречат – налице е несъответствие при датите за издаването им, посочване на несъществуващи разпоредби в КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и липсата на мотиви в двете заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя правни въпроси, конкретизирани от настоящата инстанция, с оглед разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност, както и относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за същото дисциплинарно нарушение, които въпроси са обусловили изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и които са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 533/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. и решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, в които е прието, че неправилната квалификация, дадена от работодателя в заповедта не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и описани в заповедта нарушения, както и че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и тази, с която се прекратява трудовото правоотношение, се възприемат като единен акт на работодателя, с който трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, релевирано от жалбоподателя.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 90 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 от Тарифа ГПК, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.04.2011 г., постановено по в.гр.д. № 73 по описа за 2011 г. на Монтанския окръжен съд, ГО.
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 90 лв., и представи документ затова, като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: