О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 22.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
Като изслуша докладваното от съдия Б. ч. гр. д. № 569/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Р. Д., чрез адв. Ю. Д. против определение № 180 от 10.11.2015 г., постановено по гр. д. № 5218/2014 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба на К. Р. Д. за отмяна на влезли в сила решения от 03.05.2010 г. по гр. д. № 17437/2008 г. на СРС и решение № 2889 от 25.04.2014 г. по в. гр. д. № 174/2011 г. на СГС.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че за молителя е имало правен интерес да участва във въззивното производство, както с оглед евентуалната му отговорност за съдебно отстраняване по чл. 191 ЗЗД спрямо последващия приобретател С. Й. Н., така и с оглед възможността за инстанционна отмяна на първоинстанционното решение в частта му за уважения иск по чл. 537 ГПК.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като К. Р. Д. не е заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Същият е участвал чрез назначен служебен защитник в първоинстанционното производство, което приключило с благоприятен за него съдебен акт. Наред с това съдът е приел, че отмяна не може да се иска и по реда на чл. 304 ГПК, тъй като молителят не е обвързан от силата на присъдено нещо на решението, с което другият ответник С. Й. Н. е осъдена да предаде владението върху спорния имот, защото между тях не е налице хипотезата на необходимо другарство.
Определението на съда е правилно. Макар и чрез назначен служебен защитник частният жалбоподател е участвал в първоинстанционното производство като главна страна. Спрямо него искът на ищцата К. Г. Д. е отхвърлен и в тази си част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано. Молителят не може да търси защита на чужди права – в случая тези на другия ответник, който е осъществил защитата си и по реда на касационното обжалване, видно от данните по делото. В случая като обикновен другар за частния жалбоподател е съществувала възможност да се присъедини към въззивната жалба по реда на чл. 265 ГПК, но това не е сторено от неговия служебен защитник по делото, поради което по – късното му конституиране като страна в производството се явява процесуално недопустимо, а от там се извежда и липсата му на интерес да иска отмяна горепосоченото въззивно решение. По отношение първоинтанционното решение молбата за отмяна се явава просрочена, както правилно е приел предходният състав на ВКС. Същата е депозирана едва на 01.10.2014 г., докато в кориците на делото /л. 131 от въззивното производство/ се съдържат данни, че частният жалбоподател е узнал за решението на районния съд на 30.05.2013 г., т. е. извън тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 180 от 10.11.2015 г., постановено по гр. д. № 5218/2014 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: