1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
С., 9.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1393 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 316 от 15.06.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 458/2011 г., с което като е потвърдено решение № 54 от 18.02.2011 г. по гр.д. № 659/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част, е отхвърлено искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] срещу М. Й. М. от [населено място], [фирма] [населено място] и В. С. С. от [населено място], за отнемане в полза на държавата на основание чл. 7, т. 1 З. на недвижим имот – двуетажна сграда – общежитие с площ от 192 кв.м., находяща се в УПИ І – санаториум на М. и парк в кв. 1 по действащия план от 1995 г. на [населено място], [община], област П., придобит през проверявания период от [фирма] [населено място], представлявано от М. Й. М. в качеството му на управител и прехвърлен на ответника В. С. С., както и на основание чл. 4, ал. 2 З. на сумата от 19 300 лв. от продажбата на недвижим имот УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м., по плана на [населено място], област Л., извършена на 06.10.2008 г. в полза на Д. Р. А. и сумата от 19 470 лв. от продажбата на същия недвижим имот, извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т..
Недоволна от решението в отхвърлителната му част е К. [населено място], която го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото по иска с правно основание чл. 4, ал. 2 З., а именно дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В представеното изложение за допускане на касационното обжалване на К. не е поставен правен въпрос, обусловил изхода на делото по отношение на отхвърленото искане за отнемане на недвижимия имот в [населено място], [община] на основание чл. 7, т. 1 З., поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба М. Й. М. от [населено място], [фирма] [населено място] и В. С. С. от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 5000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява редовна и допустима.
За да отхвърли искането на К. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 7, т. 1 З. на недвижимия имот в [населено място], [община], въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 7, т. 1 З., тъй като процесният имот е бил изнесен на търг и е бил възложен на [фирма], представлявано от управителя М. срещу сумата от 21 600 лв. Сделката е била финансирана от ответника В. С. срещу поето задължение за връщане на сумата и специфична гаранционна клауза – при неизпълнение да бъде прехвърлено имуществото на дружеството в полза на заемателя, което на практика е извършено с договора за дарение. По отношение на искането за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 З. от М. М. на сумата от 19 300 лв. от продажбата на недвижим имот УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м., по плана на [населено място], област Л., извършена на 06.10.2008 г. в полза на Д. Р. А. и сумата от 19 470 лв. от продажбата на същия недвижим имот, извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т., съдът е приел, че уговорената цена на този имот е много по-ниска от действителната му пазарна стойност, поради което сделката е сключена с някоя от целите на чл. 7, т. 2 З., а не заместващата облага, но тъй като такъв иск не е предявен, то и искането за отнемане на двете парични суми на основание чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде отхвърлено.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос, свързан с искането на основание чл. 4, ал. 2 З., а именно дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В. решение в частта му, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата на недвижимия имот в [населено място], [община] на основание чл. 7, т. 1 З., не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не е формулиран правен въпрос, обусловил изхода на делото по това искане като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Такса за разглеждането на касационната жалба не се дължи.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 316 от 15.06.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 458/2011 г., в частта му, с която е отхвърлено искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] срещу М. Й. М. от [населено място], [фирма] [населено място] и В. С. С. от [населено място], за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 З. на сумата от 19 300 лв. от продажбата на недвижим имот УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м., по плана на [населено място], област Л., извършена на 06.10.2008 г. в полза на Д. Р. А. и на сумата от 19 470 лв. от продажбата на същия недвижим имот, извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т..
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: