1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
С., 12.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1221 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Т. В. Ч./М./ от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Б. от АК-С. и от А. М. М. и М. М. А., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Ц. от АК-С., против въззивно решение № от 29.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3340 по описа за 2000 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, с което като е оставено в сила решението от 26.07.1999 г., постановено по гр.д. № 6039/1994 г. на Софийски районен съд, ГО, 35 с-в, са отхвърлени предявените от М. И. М., В. И. М., З. И. М., Велико И. М., Т. В. М.-Ч., С. И. М., А. М. М. и М. М. А. против Н. П. Ж., В. К. П., Л. С. Ц., С. Й. П., Д. А. Й., Т. Н. Й., В. К. В., М. К. В. и С. С. Ц., искове с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, за признаване за установено, че при постановяване на решението по гр.д. № 7710/1980 г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, са депозирани съзнателно неверни заключения от вещите лица Х. П. и С. К., на които заключения е позовано решението по делото. В жалбите се поддържат оплаквания и подробни съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение по касационните основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите твърдят, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материално и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните правни въпроси от касаторите от процесуално естество са относно процесуалната допустимост на постановеното решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, чл. 124, ал. 5 ГПК/2007 г./ в случаите, когато лицето, чието престъпно деяние ще се доказва, не е конституирано от съда, въпреки наличието на правен интерес за него; длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за неотносимо или недостоверно – да изложи подробни мотиви за това, както и материалноправния въпрос – следва ли в хипотезата на установителен иск по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, чл. 124, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 291, ал. 1 НК, да се доказва съзнателното изготвяне на заключение с невярно съдържание в случаите, когато изготвянето му зависи изцяло от обективни критерии. Позовават се и представят съдебна практика, както следва: решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, ППВС № 7 от 27.12.1965 г., ТР № 20 от 01.03.1968 г. по гр.д. № 8/68 г. на ОСГК, ТР № 1/2001 г. по гр.т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците по касационните жалби не изразяват становище по тях в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
К. жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./ и са подадени в срока по чл. 283 ГПК, поради което същите са редовни и допустими.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./ въззивният съд е приел, че в случая ищците, чиято е доказателствената тежест, не са доказали, че в случая е налице фактическия състав на престъплението по чл. 291 НК.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос от процесуално естество, поставен в изложенията за допускане на касационното обжалване на касаторите отнасящ се до процесуалната допустимост на постановеното решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, чл. 124, ал. 5 ГПК/2007 г./ в случаите, когато лицето, чието престъпно деяние ще се доказва, не е конституирано от съда, въпреки наличието на правен интерес за него. Този въпрос е обусловил изхода на делото, решен е от въззивния съд в противоречие приетото в ТР № 20 от 01.03.1968 г. по гр.д. № 8/68 г. на ОСГК, като с оглед разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Останалите правни въпроси от процесуално естество за приложението на чл. 188 ГПК/отм./ и от материално естество относно фактическия състав на престъплението по чл. 291 НК касаят основателността на касационните жалби по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, а не и допускането им до касационен контрол.
Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, приема, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване във връзка с разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. от ОСГТК на ВКС, според което, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадените касационни жалби.
С оглед на горното, на касаторите следва да се укаже да внесат дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на Върховния касационен съд в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото пред касационната инстанция ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 29.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3340 по описа за 2000 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав.
УКАЗВА на касаторите Т. В. М. – Ч., А. М. М. и М. М. А., и тримата от [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесат по сметката на ВКС и да представят в деловодството на съда или да изпратят по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: