4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
С., 22.04. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1237 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма]/ [фирма]/ [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. В. Д. против въззивно решение № 1765 от 28.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2447 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІV състав, в частта му, с която като е потвърдено решение № 2668 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 15048/2014 г. на Варненския районен съд, ХХV с-в, са уважени предявените от И. Х. Б. от [населено място] срещу [фирма] искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Релевира касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение са решени правни въпроси, които са от значение за изхода на спора, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поставените правни въпроси от материално и процесуално естество са: доколко на работодателя принадлежи правото да определи критериите за ефективно изпълнение на задълженията и може ли преценката за ефективно изпълнение да бъде направена от работодателя за един конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели и задачи за определен период от време, както и че липсата на качества не могат да бъдат измерени пряко, а за тях се съди по действията и бездействията на служителя, с твърдението, че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 15 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 209/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които се позовава и представя. Поставените правни въпроси от процесуално естество са: относно обсъждането на всички доказателства във взаимна връзка при доказването на отрицателните факти, в случая липсата на качества, както и за средствата, с които работодателят следва да докаже липсата на качества за ефективно изпълнение на възложената работа и в тази връзка необсъждането на длъжностната характеристика заедно с относимите към този документ доказателства, с твърдението, че те са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 186 от 11.12.2015 г. по гр.д. № 295/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр.д. № 1774/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 102 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 3687/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които се позовава и представя. К. не се позовава на противоречива съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Поставен е и правният въпрос – подлежат ли на съдебна преценка определените от работодателя критерии за оценка на изпълнението, за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба И. Х. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. С. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, подадена е в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са основателни, тъй като в случая работодателят не е доказал осъществяване на основанието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а именно, че в случая липсват качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Приел е, че през 2014 г. [фирма] е въвела нов механизъм за оценка на представянето на структурите, регионалните мениджъри, директорите на клонове и мениджърите на БЦ, чрез прилагане на точкова система с оценки от 0 до 6, при индивидуална оценка на всеки показател по схемата и обща оценка – сбор от оценката на утвърдените ключови показатели като за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2014 г., на клон „О.”, О., чийто директор е бил ищецът, е дадена комплексна оценка- 2.55%, която в сравнение с други клонове на банката в [населено място], е по – висока или се изравнява при някои от показателите, като комплексната оценка на пет други банкови клонове е по-ниска, съответно – 2.10%, 1.87 %, 2.45%, 2.31% 2.30%, и само на пет е по-висока, съответно – 4.90%, 4.71%, 4.35%, 3.48% 3.85% . Като краен извод е приел, че изложените факти и обстоятелства/като свидетелските показания са ценени при условията на чл. 172 ГПК/ обосновават правен извод за основателност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ формално и схематично изброява липсващи качества на ищеца, но представените доказателства не ги установяват по убедителен начин и в причинна връзка с поставената оценка по възприетата методика на оценка за проверявания период, поради което го е уважил. Приел е за основателни и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и ги е уважил.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя правни въпроси, уточнени от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и обусловили изхода на делото, а именно – какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели и по процесуалноправните въпроси за обсъждане на всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и за тежестта на работодателя да докаже липсата им, които са решени от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, описани по-горе. По поставения правен въпрос – подлежат ли на съдебна преценка определените от работодателя критерии за оценка на изпълнението не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 98,95 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа ГПК, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1765 от 28.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2447 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІV състав, в обжалваната му част.
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място], район „В.”, [улица], в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 98,95 лв., и представи документ затова, като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: