4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1229
С., 6.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4474/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. чрез пълномощник адвокат В. Ф. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно решение № 298 от 16.04.2013 г. по в. гр. дело № 265/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 2238 от 21.12.2012 г. по гр. дело № 7017/2012 г. на Русенски районен съд в частта относно определите мерки за ползване на семейното жилище и е предоставено ползването на семейното жилище – апартамент № 3, находящ се на [улица], вх. 1, ет. 2, [населено място] на М. Г. К..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос – при решаване на мерките относно ползването на семейното жилище при развод, съдът следва ли да съобразява правата на навършило пълнолетие дете на страните, с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК и § 1 ДР СК и процесуалноправния въпрос – може ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства за нововъзникнали обстоятелства относно здравословното състояние на страната. Жалбоподателят представя Постановление № 12 от 28.11.1071 г. на Пленума на ВС и определение по гр. дело № 1272/2011 г., трето г. о. ВКС, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в изложението се поддържа и т. 3 – въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата М. Г. К. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан спор относно мерките за определяне ползването на семейно жилище намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По материалноправния въпрос – следва ли съдът да съобразява правата на навършило пълнолетие дете на страните, при определяне мерките относно ползването на семейното жилище с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК, вр. § 1 ДР СК.
Въпросът е поставен, тъй като в мотивите на решението при обсъждане възможността технически да се разпредели ползването на семейното жилище, състоящо се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, съдът е посочил, че в семейното жилище живее и пълнолетната дъщеря на страните, което намалява неговия обем.
Жалбоподателят представя определение по гр. дело № 1272/2011 г. на ВКС, трето г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, в което е прието, че в разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК като защитим от закона интерес е посочен само този на ненавършилите пълнолетие деца, в който смисъл е и § 1 ДР СК определящ за семейно жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, затова необсъждането от въззивния съд интересите на родено от брака пълнолетно дете, което живее в семейното жилище със своето семейство не влиза в противоречие с П. № 12/1971 г., като загубило силата си в тази част.
Определението постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК не е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – т. 2 от Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по т. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото различно разрешение на поставения правен въпрос в посоченото определение не е основание за допускане на касационно обжалване.
По поставения правен въпрос е създадена задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение по гр. дело № 1774/2009 г., четвърто г. о., ВКС, в което е прието, че не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. В този смисъл приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос се явява в съответствие с практиката на ВКС.
По процесуалноправния въпрос – може ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства за нововъзникнали обстоятелства относно здравословното състояние на страната.
Въпросът е поставен, тъй като въззивният съд е отказал да приеме представени от жалбоподателя писмени доказателства – епикризи относно здравословното му състояние и това на неговата майка, като е приел, че не се касае до доказването на нововъзникнали обстоятелства, които да не са могли да бъдат представени в първата инстанция.
Според разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила.
Представените от жалбоподателя пред въззивния съд епикризи за неговото здравословно състояние удостоверяват факти, настъпили при подаване на въззивната жалба – двукратна хоспитализация на жалбоподателя за периода 15.01.2013 г. – 25.01.2013 г. и 14.02.2013 г. – 17.02.2013 г. за белодробно заболяване, бронхологично изследване и компютър томографско изследване. От съдържанието на епикризите не може да се направи извод, че констатираното заболяване има давност, т. е. че се касае до заболяване, което е било известно на жалбоподателя по време и до приключване на производството пред първа инстанция, което идва да покаже, че доказателствата носят характеристиките на нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК от значение за делото.
Поставеният процесуалноправен въпрос е разрешен с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 266 ГПК (решения по гр. дело № 1295/2009 г., четвърто г. о. ВКС; гр. дело № 587/2010 г., четвърто г. о. ВКС; гр. дело № 378/2009г., четвърто г. о., ВКС), което налага по този въпрос да се допусне касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 298 от 16.04.2013 г. по в. гр. дело № 265/2013 г. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на К. Д. К. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лева и да представи вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ