3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
С. 7.03. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 775/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. П. от [населено място], приподписана от процесуален представител-адв.И. В., срещу въззивно решение от 8.03.2010 г. по гр. дело № 41/2010 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 17.12.2009 г. по гр.д. № 335/2009г. на Районен съд, [населено място] в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на В. Т. П. разликата над 2992.41 лв. до 10896.65 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.юни 2007 г. до м. август 2008 г., с която дружеството е осъдено да заплати разликата над 874.84 лв. до 1510.40 лв., представляваща лихва за забавено плащане на трудовото възнаграждение и в тези части е постановено ново, с което исковете са отхвърлени.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че по въпросите: валиден ли е и поражда ли правни последици трудов договор по отношение на който не е изпълнено изискването на чл.62, ал.3 КТ, допустимо ли е съдът да обяви за невалиден трудов договор, който не е бил обявен за недействителен по реда на чл.74 и сл. КТ, каква е доказателствената сила на счетоводни документи, в които се съдържат поправки и дописвания, каква е доказателствената сила на изготвени в дружеството ведомости за работна заплата е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна “Г.”, О., [населено място].
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Монтанския окръжен съд е отхвърлил предявените от В. Т. П. искове с правно основание чл.128 КТ- неплатено трудово възнаграждение за периода м.юни 2007 г. до м.август 2008 г. в размер на 7904.24 лв. и 635.56 лв. лихва за забава на плащането на възнаграждението, като е приел, че при определяне размера на претендираното трудово възнаграждение не следва да се вземе предвид трудов договор № 1 от 8.01.2008 г., тъй като оригиналът на договора е представен от жалбоподателката, а не от работодателя, че същият не е регистриран в НОИ, нито е налице уведомление по чл.62, ал.3 КТ, че следва да се приспаднат получените с 32 броя РКО през исковия период суми общо в размер на 4 649 лв., както и че не следва да се вземат предвид приложените заверени копия от изплащателните ведомости за исковия период. Определил е размера на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за исковия период на база посоченото в трудов договор № 22 от 2.01.2001 г. трудово възнаграждение.
По поставените от жалбоподателката правни въпроси- валиден ли е и поражда ли правни последици трудов договор по отношение на който не е изпълнено изискването на чл.62, ал.3 КТ, допустимо ли е съдът да обяви за невалиден трудов договор, който не е бил обявен за недействителен по реда на чл.74 и сл. КТ, каква е доказателствената сила на счетоводни документи в които се съдържат поправки и дописвания, каква е доказателствената сила на изготвени ведомости за работна заплата е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато на това основание.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 8.03.2010 г. по гр. дело № 41/2010 г. на Монтанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: